Стъкленият меч

Коленете на Никс изпукват, когато се изправя, но той, изглежда, не забелязва.

-    Това заплаха ли е, момче?

-    Предупреждение - отвръща Кал, клатейки глава. - Вие сте като Мер, като Шейд - посочва ни един по един. - Различен. Това, което наричаме „новокръвен“. Едновременно Червен и Сребърен.

-    Не смей никога да ме наричаш Сребърен - процежда Никс през стиснати зъби.

Това не пречи на Кал да продължи, като се изправя на крака:

-    Брат ми възнамерява да преследва хора като вас. Планира да избие всички ви и да се престори, че никога не сте съществували. Планира да ви заличи от историята.

Нещо засяда в гърлото на Никс и погледът му се замъглява от объркване. Хвърля поглед към мен, търси подкрепа.

-    Има... други?

-    Много други, Никс. - Този път, когато докосвам кожата му, нямам намерение да го поразявам с шок. - Момичета, момчета, стари и млади. Из цялата страна в очакване да бъдат открити.

-    А когато ги... ни намерите? Какво тогава?

Отварям уста да отговоря, но от нея не излиза нищо. Не съм мислила толкова далеч напред.

Когато не успявам, Фарли пристъпва напред, протегнала ръка. Държи червен шал, парцалив, но чист.

-    Алената гвардия ще ги защити, ще ги скрие. И ще ги обучи, ако искат да бъдат обучени.

При думите й едва не се отдръпвам, спомням си за полковника. Изглежда, че последното

нещо, което иска, са новокръвни наоколо, но Фарли звучи толкова сигурна, толкова убедителна. Уверена съм, че както винаги има някакъв таен план, нещо, за което не бива да питам. Все още.

Бавно Никс взема шала от нея, преобръща го в изпоцапаните си ръце.

-    А ако откажа? - пита небрежно, но долавям стоманената нотка отдолу.

-    Тогава Шейд ще те върне веднага в леглото и никога повече няма да чуеш за нас - казвам му. - Но Мейвън ще дойде. Ако не искаш да останеш с нас, по-добре ще ти е в пустошта.

Той стисва по-здраво аления плат.

-    Не е кой знае какъв избор.

-    Но наистина имаш избор - надявам се да знае, че наистина го мисля. Надявам се заради себе си, заради собствената си душа. - Можеш да избереш да останеш или да дойдеш Знаеш по-добре от всеки колко много е изгубено - но освен това можеш да ни помогнеш да си възвърнем нещо.

Никс мълчи дълго след това. Крачи с шал в ръка, като от време на време хвърля поглед през клоните към сигналния лъч на наблюдателната кула. Лъчът се завърта три пъти, преди той да проговори отново.

-    Момичетата ми са мъртви, съпругата ми е мъртва, а на мен ми втръсна от вонята на тресавищата - казва той и спира пред мен. - С вас съм - после хвърля ожесточен поглед над рамото ми и не е нужно да се обръщам, за да знам, че гледа към Кал. - Само дръжте онзи далече от мен.

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

Потегляме отново с тежки стъпки през гората, невредими, преследвани единствено от морски бриз и облаци. Но не мога да отърся чувството на ужас, обвиващо се около сърцето ми.

Макар че Никс едва не разцепи черепа на Кал, вербуването му ми се стори лесно. Прекалено лесно. А ако съм научила нещо през изминалите седемнайсет години, през изминалия месец, то е, че нищо не е лесно. Всичко си има цена. Ако Никс не е клопка, тогава със сигурност представлява опасност: Всеки може да предаде всеки.

Така че макар да ми напомня за татко, макар да не представлява много повече от сива брада и скръб, макар да е като мен, затварям сърцето си за мъжа от Корунт. Спасих го от Мейвън, казах му какъв е и го оставих да направи избора си. Сега трябва да продължа нататък, да направя същото за още един и втори, и трети. Всичко, което има значение, е следващото име.

Звездната светлина осветява гората достатъчно за един бърз поглед и аз прелиствам с палец вече познатите страници от списъка на Джулиан. В района има доста, скупчени около град Харбьр Бей. Според списъка двама са в същинския град, а един - в гетото Ню Таун. Не съм сигурна как ще се доберем до когото и да е от тях. Градът със сигурност ще бъде ограден със стени като Арчън и Съмъртън, докато ограниченията върху гетата на технитата са още по-тежки с влизането в сила на Мерките. После си спомням, че стените и ограниченията не важат за Шейд. За щастие, той върви все по-добре с всеки изминал час и след още няколко дни вече не би трябвало да има нужда от патерицата. Тогава ще бъдем неудържими. Тогава може дори да победим.

Мисълта ме изпълва поравно с вълнение и смущение - как ще изглежда един такъв свят? Мога само да си представям къде ще бъда. У дома може би, със сигурност с близките си, някъде в гората, където мога да чувам шум на река. С Килорн наблизо, разбира се. Но Кал? Не знам къде ще предпочете да бъде в крайна сметка.