Стъкленият меч

Фарли вече се е задействала, намята тъмнокафяво яке на раменете си. Пъха в него червения си шал, за да скрие цвета, и започва да опакова дажби от запасите ни. Още не са намалели, но си отбелязвам мислено да задигна всичко, каквото мога, по време на пътуването ни, ако ми падне възможност. Огнестрелните оръжия са друг въпрос - имаме само общо шест и няма да е лесна работа да отмъкнем още. Три пушки, три пистолета. Фарли вече има по едно от двете оръжия - дълшцевната пушка на рамото й и пистолета на хълбока й. Спа с тях, прикрепени към тялото й като крайници. Затова е изненадващо, когато откопчава и двете оръжия и ги връща в склада на стената.

-    Ще влезеш невъоръжена? - сепва се Кал, самият той с пушка в ръка.

В отговор тя издърпва нагоре единия крачол на панталона си и разкрива дълъг нож, пъхнат в ботуша й.

-    Бей е голям град. Ще ни трябва цял ден да открием хората на Мер и може би цялата нощ за да ги измъкнем. Няма да излагам това на риск, като нося нерегистрирано огнестрелно оръжие. Един служител на Сигурността би ме екзекутирал на място. Ще рискувам със селата, където има по-малко сили на реда, но не и в Бей - добавя тя и скрива отново ножа. -Изненадана съм, че не познаваш собствените си закони, Кал.

Той се облива в сребриста руменина, връхчетата на ушите му стават бели като кост от смущение. Колкото и да се опитва, Кал никога не е проумявал особено добре законите и политиката. Тази сфера беше на Мейвьн, винаги на Мейвьн.

-    А и така или иначе - продължава Фарли, очите й се врязват в двама ни, - смятам теб и Мълниеносното момиче за много по-добри оръжия от пистолетите.

Почти чувам как зъбите на Кал скърцат в пристъп на гняв и безсилно раздразнение.

-    Казах ти, не можем... - започва той и не е нужно да слушам прошепнатите му думи, за да съм наясно с доводите му. Ние сме най-издирваните хора в кралството, опасни сме за всички, ще изложим на риск всичко. И макар че първият ми инстинкт е да послушам Кал, то вторият, постоянният, ми подсказва да не му се доверявам. Защото промъкването не е негов специалитет - а мой. Докато той спори с Фарли, аз мълчаливо се подготвям за тунелите и Харбьр Бей. Спомням си го от книгите на Джулиан и плъзвам картата далече от Фарли. Тя не забелязва плавното действие, все още заета да изнудва Кал. Шейд се присъединява, намесва се в нейна полза и тримата бъбрещи ме оставят да седя мълчаливо и да кроя планове.

Картата на Харбьр Бей на полковника е по-нова от онази, която Джулиан ми показа, и по-подробна. Точно както Арчън е бил построен около масивния мост, който Алената гвардия разруши, Харбьр Бей, естествено, се съсредоточава около прочутото си, подобно на купа пристанище. По-шлямата част от него е изкуствено построена и образува твърде съвършен завой на океана до сушата. Зеленопръсти и нимфи помагали за построяването на града и пристанището, като се редували да затрупват и заливат с вода руините на онова, което някога се намирало тук. А разделящ океанския кръг, вдаващ се право във водата, се вижда прав път, пълен с порти, армейски патрули и пунктове с газ. Той разделя гражданското Водно пристанище от подходящо нареченото Военно пристанище и води към форт Пейтриът, кацнал върху равен квадрат от оградена със стени суша в средата на пристанището. Фортът се смята за най-ценния в страната, единствената база, която обслужва и трите рода войски. Пейтриът подслонява войниците от Легиона „Бийкън“, както и ескадрилите на Въздушния флот. Самата вода на Военното пристанище е достатъчно дълбока дори за най-шлемите кораби, създава идеален док за флота на Норта. Дори на картата фортът изглежда плашещо -да се надяваме, че ще открием Ейда и Уоливър извън стените му.

Самият град е разположен около пристанището, скупчил се около доковете. Харбьр Бей е по-стар от Арчън, включва и руините на града, издигал се някога тук. Пътищата се извиват и разделят непредсказуемо. До спретнатата мрежа от улици на столицата Бей прилича на бъркотия от оплетени на възел жици. Идеален за разбойници като нас. Някои от улиците дори стигат под земята, свързват се с мрежата от тунели, която Фарли, изглежда, познава толкова добре. Макар че измъкването на двама новокръвни от Харбьр Бей няма да е лесна работа, не ми се струва толкова невъзможно. Особено ако по една случайност няколко внезапни изгасвания на електричеството сполетят града точно в подходящия момент.

-    Добре дошъл си да останеш тук, Кал - казвам, докато вдигам глава от картата. - Аз обаче няма да проседя това събитие в бездействие.

Той млъква насред изречението и се обръща да ме погледне в лицето. За момент се чувствам като купчина подпалки, която всеки миг ще бъде запалена.

-    Тогава се надявам, че си готова да направиш каквото трябва.

Готова да убия всеки, който ме разпознае. Всеки, който ме разпознае.

-    Готова съм.

Много ме бива в лъжите.

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА