Стъкленият меч

Кранс е обвеян в слава крадец, занятие, което познавам достатъчно добре. Най-хубавото с крадците е, че можеш да им се довериш - да направят най-лошото, което могат. Ако ролите ни бяха разменени и бях същата като преди, придружаваща беглец в Подпорите, щях ли да го предам за няколко тетрарха? За няколкоседмични дажби от храна или електричество? Достатъчно добре помня тежките зими, студени и гладни дни, които сякаш нямаха край. Болести с лесно лечение, но без пари за купуване на нужното лекарство. Дори горчивата болка от простата нужда да вземеш нещо красиво или полезно просто ей така. Правила съм ужасни неща в такива моменти, крадейки от хора, също толкова отчаяни като мен. За да оцелея. За да опазя всички ни живи. Това е оправданието, с което си служех в Подпорите, когато крадях пари от семейства с гладуващи деца.

Не се съмнявам, че Кранс би ме предал на началник Игън, ако можеше, защото именно това бих направила аз. Да ме продаде на Мейвън за безбожна цена. За щастие обаче, Кранс е безнадеждно превъзхождан по сила. Знае го, така че е принуден да поддържа усмивката си. Засега.

Тунелът криволичи надолу и релсите за Подземния влак свършват внезапно там, където пространството става твърде тясно и през него не може да мине влак. Колкото по-дълбоко се спускаме, толкова по-хладно ми се струва, а въздухът ни притиска. Опитвам се да не мисля колко е тежка пръстта над нас. Накрая стените стават напукани и порутени и вероятно биха рухнали, ако не са наскоро добавените подпори. Голи дървени греди се редят в тъмнината, всяка една поддържа тавана на тунела и ни предпазва да бъдем погребани живи.

-    Къде ще излезем на повърхността? - пита Кал на висок глас, отправил въпроса си към всеки, склонен да отговори. Всяка дума е изпълнена с отвращение като с отрова. По-дълбоките тунели го изнервят също като мен.

-    Западната страна на Оушьн Хил - отвръща Фарли, споменава кралската резиденция в Харбьр Бей. Но Кранс я прекъсва рязко с поклащане на глава.

-    Тунелът е затворен - промърморва. - Строи се нов по заповеди на краля. От три дни е на трона, а вече ми е като трън в задника.

От толкова близо чувам как зъбите на Кал скръцват силно. Изблик на гняв прави огъня му по-ярък, хвърля през тунела пламтяща топлина, която другите се преструват, че не забелязват. Заповеди на краля. Дори когато не се опитва, Мейвън възпира напредъка ни.

Кал хвърля поглед към краката си със стоическо изражение.

-    Мейвън винаги е мразел Хил - думите му отекват странно от стените, заобикалящи ни в спомените му. - Твърде малък за него. Твърде стар.

Сенките по стените се раздвижват и разкривяват силуетите ни. Виждам Мейвън във всяка разкривена форма, във всяко езерце от мрак. Веднъж той ми каза, че е сянката на пламъка. Сега се опасявам, че се превръща в сянката на ума ми, по-лош от преследвач, по-ужасен от призрак. Поне не съм сама в усещането, че ме преследва. Поне Кал също го изпитва.

-    Рибният пазар тогава - рязкото излайване на Фарли ме връща обратно към настоящата мисия. - Ще трябва да заобиколим обратно и ще имаме нужда от нещо за отвличане на вниманието пред Централата на сигурността, ако можете да се справите.

Хвърлям поглед обратно към картата, умът ми работи ожесточено. Както изглежда, Централата на сигурността е директно свързана със стария дворец на Кал или поне е част от същия комплекс. А Рибният пазар, предполагам, е доста далече. Ще трябва да положим огромни усилия само за да стигнем, където трябва, а какво остава пък да се промъкнем вътре. Ако се съди по намръщената гримаса върху лицето на Кал, не го очаква с нетърпение.

-    Игън ще ни услужи - казва Кранс, кимайки, когато чува молбата на Фарли. - Ще ви окаже всяка необходима помощ. Не че ще ви трябва много със Заека на ваша страна.

Шейд прави добродушна гримаса, все още подразнен от прякора:

-    Доколко си запознат с Червените от Бей? Мислиш ли, че няколко имена ще ти звучат познато?

Налага се да прехапя здраво устни, за да се сдържа да не изсъскам на брат си. Последното, което искам да направя, е да кажа на Кранс кого търсим - най-вече защото ще се запита за причината. Но Шейд ми хвърля поглед с повдигнати вежди, предизвиква ме да изрека имената на глас. До него Кранс полага всички усилия да запази безучастно изражение, но очите му блестят. Изгаря от нетърпение да чуе какво имам да кажа.

-    Ейда Уолъс - прозвучава като шепот, сякаш се страхувам, че стените на тунела може да откраднат тайната ми. - Уоливър Голт.

Голт. При споменаването на името по лицето на Кранс преминава искра на разпознаване и

той няма избор освен да кимне.

-    Голт ги знам. Старо семейство, живеят в далечния край на Чарсайд Роуд. Пивовари по занятие - примижава, опитва се да си спомни още. - Най-добрият ейл в Бей. Добре е да имаш такива приятели.

Сърцето ми започва да бие по-бързо в гърдите от възторг при представата за такъв късмет. Но възторгът е смекчен от знанието, че сега Кранс - и тайнственият Игън - знаят кого търсим.