Стъкленият меч

Но вътре усещам нещо забележително. Огромна машина, пулсираща от електричество.

-    Насам. Помещението с архивите - казва Кал. Не откъсва очи от вратата, неспособен да погледне назад към клането, което предизвикахме. Верен на думата си, окъпва коридора около нас в пламък, издига стена от виеща се горещина, за да ни предпазва, докато работим.

Провираме се през вратата. Очаквам планини от хартия, печатни списъци като онзи, който Джулиан ми даде, но вместо това се озовавам, взряна в стена от проблясващи светлини, видео екрани и контролни панели. Тя пулсира, мудна от бьрникането ми из инсталацията. Без да мисля, допирам ръка до студения метал, успокоявам себе си и накъсаното си дишане.

Машината с архивите реагира подобаващо и се задейства с високо бръмчене. Един от екраните примигва и оживява, показва размазана черно-бяла картина. По екрана прелита текст и изтръгва ахване от Фарли и мен. Никога не сме си представяли, а какво остава пък да сме виждали подобно нещо.

-    Забележително - прошепва Фарли и посяга предпазливо с ръка. Пръстите й минават леко по текста на екрана, докато чете бавно. С големи букви е изписано Статистически данни от преброявания на населението и архиви, а с по-дребни букви отдолу пише Район Бийкън, Риджънт Стейт, Норта.

-    В Корунт нямаха ли такъв? - питам, чудейки се как е открила местонахождението на Никс в селото.

Тя вцепенено поклаща глава:

-    Корунт няма дори свястна поща, а какво остава пък за един от тези - с широка усмивка тя щраква един от множеството бутони под светещия екран. После още един и още един. Екранът проблясва всеки път, докато изписва различни въпроси. Тя се кикоти като дете и продължава да щрака.

Слагам ръка върху нейната:

-    Фарли.

-    Съжалявам - отвръща тя. - Малко помощтук, Ваше Височество?

Кал не отстъпва от вратата: изпружва врат напред-назад, за да провери за офицери.

-    Синият клавиш. Пише търсене.

Натискам клавиша, преди Фарли да успее. Екранът потъмнява за момент, преди да проблесне в синьо. Появяват се три опции, всяка - в проблясваща бяла „кутийка“. Търсене по име, търсене по местонахождение, търсене по кръвна група. Припряно натискам клавиш с надпис избери, спирайки се на първото поле.

-    Въведи името, което искащ после натисни продължи. Натисни разпечатване, когато откриеш каквото искащ ще ти извади копие - инструктира ме Кал. Но една изкрещяна ругатня отвлича вниманието му, когато един офицер влиза в изгарящ допир с огнената му барикада. Отеква пушечен изстрел и изпитвам жал към глупавия пазач, който се опитва да пребори огъня с куршуми. - Бързо.

Пръстите ми кръжат над клавишите, преследват всяка буква, докато въвеждам Ейда Уолъс с вбесяващо бавни движения. Машината забръмчава отново, екранът проблясва три пъти, преди да се появи стена от текст. Включва дори снимка - онази, използвана за личната й карта. Задържам поглед върху снимката на новокръвната, попивам с очи наситено златистата кожа и меките очи на Ейда. Изглежда тъжна дори на миниатюрното изображение.

Отеква нов пушечен изстрел и ме кара да подскоча. Насочвам вниманието си върху текста и прочитам набързо личните данни на Ейда. Рождената й дата и мястото на раждането й вече са ми известни, както и мутацията в кръвта, която я бележи като новокръвна подобно на мен. Фарли също търси, очите й небрежно обхождат думите.

-    Ето - посочвам с пръст онова, което ни трябва, чувствайки се толкова щастлива, колкото не съм се чувствала с дни.

Занятие: домашна помощница, работеща за Управител Рамбос. Адрес: Байуотър Скуеър, Каналният Сектор, Харбър Бей.

-    Знам го - казва Фарли и натиска рязко бутона разпечатай. Машината изплюва един лист,

копирайки информацията от досието на Ейда.

Следващото име излиза от бръмчащата машина още по-бързо. Уоливър Голт. Занятие: търговец, работещ в пивоварна „Голт“. Адрес: Батъл Гардън и Чарсайд Роуд, сектор Тристоун, Харбър Бей. Значи Кранс не е лъгал поне за това. Ще трябва да му стисна ръката, ако някога го видя отново.

-    Свършвате ли вече? - изкрещява Кал от вратата и долавям напрежението в гласа му. Само въпрос на време е нимфите да дотичат и пламтящата му стена да рухне.

-    Почти - промърморвам и щракам отново по клавишите. - Тази машина не е само за Харбър Бей, нали? - Кал не отговаря, твърде зает да поддържа щита си, но знам, че съм права. Ухилено издърпвам списъка от якето си и прелиствам с палец до първата страница. -Фарли, залавяй се с онзи екран.