Стъкленият меч

Тя рязко се изпъва като заек, радостно щрака, докато екранът на следващия панел оживява. Подаваме си списъка, въвеждаме име след име, събираме разпечатки една след друга. Всяко име от район Бийкън - и десетте. Момичето от бедняшките квартали на Ню Таун, седемдесетгодишна старица в Канкорда, момчета близнаци на островите Барн и така нататък. Листовете се трупат на пода, всеки един ми казва повече, отколкото списъкът на Джулиан някога би могъл. Би трябвало да изпитвам вълнение, екстаз при такъв пробив, но нещо задушава щастието ми. Толкова много имена. Толкова много за спасяване. А се движим толкова бавно. Няма начин да успеем да открием всичките навреме, не и така. Дори не и с въздушния джет или архивите, или всички подземни тунели на Фарли. Някои ще загинат. Няма как да го избегнем.

Мисълта се разпада точно като стената зад мен. Експлодира навътре в облак от прах, очертава като силует назъбената фигура на мъж със сива, подобна на скала плът, твърда като таран. Каменокож, успявам единствено да си помисля, преди той да нападне и да хване Фарли през кръста. Ръката й още стиска поредицата разпечатки, изтръгва скъпоценния лист от машината. Разпечатката се дипли зад нея като бяло знаме, символизиращо капитулация.

-    Предай се на арест! - изревава каменокожият, приковавал я към далечния прозорец. Елавата й се блъсва с тъп звук в стъклото и го разбива. Очите й се завъртат.

А после огнената стена нахлува в стаята при нас, обкръжава Кал, когато той нахьлтва като побеснял бик. Изтръгвам листовете от ръката на Фарли, прибирам ги при списъка, за да не бъдат обгорени. Кал действа бързо, забравил клетвата си да не причинява вреда, и издърпва каменокожия от нея, използва пламъците си, за да го принуди да се провре обратно през дупката в стената. Огънят се издига, пречи му да се върне. Засега.

-    Свършихте ли вече? - изръмжава Кал, очите му са като разжарени въглени.

Кимвам и насочвам поглед към машината за архиви. Тя бръмчи жално, сякаш знае какво се готвя да направя. Със стиснат юмрук претоварвам електрическите й вериги, изпращам унищожителна вълна, която преминава с разтърсване през машината. Всеки екран и примигващ заряд експлодира, разпръсква искри, заличава точно това, заради което дойдохме.

-    Еотово.

Фарли се отдръпва с препъване от прозореца, допряла ръка до главата си, с кървяща устна, но все още упорито стояща на крака.

-    Мисля, че това е частта, в която побягваме.

Един бърз поглед навън през прозореца, естествения път за бягство, ми подсказва, че сме прекадено високо, за да скочим. А после звуците от коридора навън, викове и маршируващи крака са също толкова ясни.

-    Да бягаме къде?

Кал само прави гримаса, протегнал ръка към полирания дървен под.

-    Надолу.

В краката ни избухва огнено кълбо. Забива се в дървото, овъглява сложните изображения и солидната основа като куче, което дъвче месо. Подът се пропуква в миг, рухва под нас и падаме към помещението отдолу, а после в следващото под него. Коленете ми се подгъват под тялото, но Кал не ми позволява да се препъна, държи ме с една ръка за яката. После ме повлича, без нито за миг да разхлабва хватката си, дърпа ме към друг прозорец.

Не е нужно да ми се казва какво да правя нататък.

Напият пламък и мълния разтърсват дебелото стъкло и ние го следваме, скачайки, както си мисля, във въздуха. Вместо това се приземяваме твърдо, търкулваме се върху един от каменните коридори. Фарли ни следва: инерцията й я запраща право в един стреснат пазач. Преди той да успее да реагира, тя го хвърля от моста. Отвратителен пляскащ звук ни подсказва, че падането му не е било приятно.

-    Не спирайте! - изръмжава Кал, докато се надига с усилие.

С гръмко трополене на крака профучаваме през сводестия мост, пресичаме от Централата на сигурността до кралския дворец Оушьн Хил. По-малък от Уайтфайър, но също толкова страховит. И също толкова познат на Кал.

В края на свързващия пасаж една врата започва да се отваря и чувам виковете на още пазачи, още офицери. Истински наказателен взвод. Но вместо да се опитва да се бие, Кал блъсва силно по вратата с пламтящи ръце. И я запоява.

Фарли се поколебава, огледала блокираната врата и свързващия пасаж зад нас. Прилича на капан, по-лошо от капан.

-    Кал... - започва стресната, но той не й обръща внимание.

Вместо това ми протяга ръка. Очите му не приличат на нищо, което съм виждала някога. Чист пламък, чист огън.

-    Ще те хвърля - казва той, без да си дава труд да смекчава думите си. Зад него нещо разтърсва запечатаната врата.

Нямам време да споря или дори да питам. Умът ми се върти бясно, отровен от ужас, но хващам китката му, а той стисва моята.

-    Експлодирай, когато удариш - вярва, че знам какво има предвид.