Стъкленият меч

-    Това биче се оказва от доста голяма полза - казва Кал, докато докосва избледнялата синина на челюстта си. Познава силата на Никс от личен опит. - И доста го бива по частта с убеждаването. Ей да също.

-    Ейда ли? - питам, изненадана при споменаването на това, което би трябвало да бъде поредният труп на новокръвен. - Ейда Уолъс?

Кал кимва:

-    След като се изплъзнал на Морските черепи, Кранс я измъкнал от Харбьр Бей. Вдигнал я право от резиденцията на управителя, преди хората на Мейвън да щурмуват мястото. Чакаха при джета, когато стигнахме там.

Колкото и да съм щастлива да науча за оцеляването й, не мога да не усетя как ме парва гняв:

-    Значи сте я хвърлили право отново на вълците. И нея, и Никс - юмрукът ми се свива около топлината на мъхестия ми спален чувал в опит да намеря някаква утеха. - Никс е рибар, Ейда е домашна прислужница. Как можахте да ги изложите на такава ужасна опасност?

Кал свежда очи, засрамен от упреците ми. Но Килорн се киска до прозореца, обрърнал лице към чезнещата светлина на залеза. Тя го облива в наситено червено, сякаш е покрит с кръв. Това е просто трик на нараненото ми око, но въпреки всичко от гледката ме побиват ледени тръпки. Смехът му, обичайното му пренебрежение към страховете ми ме плашат най-мнош от всичко.

Дори сега рибарят не приема нищо на сериозно. Ще влезе и в гроба със смях.

-    Нещо забавно?

-    Помниш ли онова патенце, което Гиза донесе у дома? - отвръща той и заварва всички ни неподготвени. - Беше може би деветшдишна и го взе от майка му. Опита се да го храни със супа... - той млъква рязко, опитва се да потуши ново кискане. - Помниш, нали, Мер? -въпреки усмивката му очите му са твърди и настойчиви, опитващи се да ме накарат да разбера.

-    Килорн - въздишам. - Нямаме време за това.

Но той продължава невъзмутим, настоятелен:

-    Не след дълго майката пристигна. Може би няколко часа, докато започна да обикаля около долния край на къщата, следвана от другите си патета. Страшна врява вдигна - с всичкото му там крякане и квакане. Брий и Трами се опитаха да я прогонят, нали? - Спомням си точно толкова добре, колкото и Килорн. Гледах от верандата, докато братята ми замерваха птицата майка с камъни. Тя стоеше непоклатимо, викаше изгубената си рожба. А патенцето отвърна, гърчейки се в ръцете на Гиза. - Най-накрая ти накара Гиза да върне мъничето. „Ти не си патица, Гиза“ - каза й. „Не сте една за друга.“ А после върна патето на майката и гледаше как всичките побързаха да се отдалечат. Патици в редица обратно към реката.

-    Чакам да чуя някакъв смисъл във всичко това.

-    Има такъв - промърморва Кал, гласът му отеква дълбоко и вибриращо в гърдите. Звучи почти изненадан.

Очите на Килорн трепват и се стрелват към принца. Отправя му едва доловимо благодарствено кимване.

-    Никс и Ейда не са патета, а ти определено не си им майка. Могат да се оправят сами -после се ухилва криво, върнал се към старите си шеги. - Ти, от друга страна, изглеждаш малко изтощена.

-    Мислиш, че не знам ли? - опитвам се да се усмихна заради него - само малко, но нещо в усмихването придърпва кожата на лицето ми, а то на свой ред присвива врата ми и новите белези там. Те ме наболяват, докато говоря, и смъдят ужасно под новото напрягане. Поредното нещо, което Мейвън ми отне. Колко ли щастлив го прави мисълта, че вече не мога да се усмихвам без изгаряща болка. - Поне Фарли и Шейд с тях ли са?

Момчетата кимат едновременно и едва не се изкикотвам при гледката. Обикновено са пълни противоположности. Килорн е слаб и строен, докато Кал е едър. Килорн е със златиста коса и зелени очи, докато Кал е смугъл, с поглед като жарава. Но тук, на гаснещата светина, зад тънкия слой кръв, който замъглява погледа ми, започват да си приличат.

-    Също и Кранс - добавя Кал.

Примигвам, озадачена:

-    Кранс? Той е тук? Той е... с нас?

-    Не е като да имаше къде другаде да отиде - казва Кал.

-    И вие... вие му имате доверие?

Килорн се обляга на стената и натъпква ръце в джобовете си.

-    Той спаси Ейда и помогна да върнем други през последните няколко дни. Защо да не му се доверяваме? Защото е крадец ли?

Като мен. Каквато бях аз.

-    Разбрано - дори при това положение не мога да забравя високата цена на погрешно

оказаното доверие. - Но няма как да сме сигурни, нали?

-    Ти не си сигурна в никого - въздиша Килорн, подразнен. Влачи обувката си в пръстта: иска му се да каже още нещо, а знае, че не бива.

-    Сега е навън с Фарли. Не е лош съгледвач - добавя Кал за подкрепа. Подкрепа за Килорн. Почти съм шокирана.

-    Вие двамата да не се наговаряте за нещо? В какъв свят се събуждам?

На лицето на Кал разцъфва истинска усмивка, както и върху това на Килорн.

-    Не е толкова лош, колкото го изкарваш - казва Килорн и кимва към принца.

Кал се засмива. Мек звук, помрачен от всичко, случило се преди.

-    Подобно.

Смушквам Кал в рамото просто за да се уверя, че е от плът и кръв.

-    Предполагам, че не сънувам.