Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Само че не съм. Аз съм просто новобранец, докаран насила като теб. Но трябва да призная, че идвам от доста по-далеч от Пенсиделфия. Това е то, пресуши чашата, бързо напредваш. Ще взема още питиета и малко храна. Видях, че тук имат котдог. Ще взема два.

Храната и питиетата помогнаха, както и нашивките на ръкавите. Мортън се нахвърли върху храната. Аз ядях по-бавно; бях започнал да мисля за следващата стъпка. Продължихме с пури, кесията на Гоу беше бездънна, и още напитки.

— Това наистина е чудесно, Джак, наистина чудесно. Ти наистина си чудесен, наистина чудесен.

— Спи — казах аз, когато видях, че очите му се разфокусираха и главата му издрънча върху масата. — Ще се събудиш нов човек.

Пиех бавно питието си, защото исках само стимулиращото действие на алкохола, не забравата. Клубът беше почти празен, само една друга маса бе заета, сержантите там също спяха. Може би също като Мортън пияни. Прости удоволствия на войнишкия живот. Отпивах и си мислех за предишната ми военна кариера на Спиовенте, и за Епископа, сега мъртъв, и за човека, отговорен за неговата смърт.

— Не съм те забравил, капитан Гарт, съвсем не съм те забравил — казах тихо на себе си. Барманът бършеше една чаша и се прозяваше. Добре познаваше клиентите, които сами си приказваха и си пиеха до забрава. — През последните няколко дни това беше само оцеляване. Сега тръгвам по следата. Ние сме в една и съща армия, на една и съща база.

Изведнъж се почувствах замаян и оставих чашата. Беше дълъг ден и аз като Мортън също бях уморен. От музикалния автомат се разнасяше омайваща кънтри и миньорска музика: всичко наоколо беше спокойно. За момент долових лек стържещ звук и погледнах към подпрените до стената кашони. Нещо се движеше в тъмнината между тях. После се появи потръпващ нос и мустаци. След това глава, светлините от бара се отразяваха от очите на плъх. Стори ми се, че гледа към мен.

— Махай се — подвикнах му аз, — преди да свършиш в казана. — Засмях се на собствената си духовитост.

— Джим ди Гриз, трябва да поговоря с теб — каза плъхът с дебел глас.

— Махай се — изсъсках аз. — Ти си плод на моето въображение, изобщо не си истински плъх. — Гаврътнах останалата част от питието си на един дъх. Плъхът се качи на кашона и погледна към мен.

— Разбира се, че не съм истински плъх. Аз съм капитан Варод от Галактическия съюз.

Внимателно да не събудя Мортън… това беше моя халюцинация и аз исках да я запазя за себе си. Измъкнах чашата от отпуснатите му пръсти и също я пресуших.

— Малко си мръднал от последния път, когато говорих с теб, капитане — усмихнах се самодоволно аз.

— Престани да се правиш на идиот, ди Гриз, и ме чуй. Този шпионоплъх се контролира от нашата база. Ти си разпознат и идентифициран.

— От кого? От плъха?

— Млъкни. Тази връзка трябва да свършва, защото има опасност техните детектори да засекат предавания от шпионоплъха сигнал. Ние се нуждаем от твоята помощ. Ти си първият агент, проникнал в тяхната военна база…

— Агент? Мислех, че съм престъпник, когото връщате у дома да го съдите и накажете.

— Казах, че се нуждаем от помощта ти. Това е жизненоважно. Застрашен е животът на много хора. Генералите планират нападение. Това знаем от прехванати техни съобщения. Но не знаем мястото на дебаркиране. Брастир е голям континент и те могат да атакуват навсякъде. Съществуват много подробности. Трябва да научим техния план да…

Вратата на бара се отвори с трясък. Влезе един офицер, размахващ пистолет, следван от натоварени с електронна апаратура техници.

— Сигналът идва от тази посока, сър — извика един от тях и посочи право към мен.

— Какво прави този цивилен идиот в бара на сержантите? — изкрещях, скочих на крака и изритах кашона. Плъхът падна на пода и аз го настъпих. Силно.

— Не намесвайте вашия идиот в гюрултията, сержант — каза офицерът. — Това е разследване от първостепенно значение.

— Сигналът престана, сър — обади се техникът, въртейки засечниците.

— Тъпоглав идиот! — изръмжа офицерът и пъхна пистолета в кобура. — Тия алкохолици нямат предавател.

— Може да е на улицата отвън, от другата страна на стената. На движеща се кола.

— Да вървим!

Вратата се затръшна зад гърбовете им. Барманът избърса чашата си.

— Често ли стават такива неща тук? — попитах аз.

— Да. В тази база сигурно са много нервни.

Мортън изсумтя тежко, а аз избутах останките от стоманения плъх с крак. Поличба? Едно зъбно колело се изтърколи и изтрака на пода.

— Напълни чашите — извиках. — Сипи едно и за теб, тъй като останалите тъпоглавци са в страната на чудесата.

— Ти си душа човек, сержант. Скоро ли пристигна?

— Днес.

— Нервна база, както казах…

Гласът му бе заглушен от силния звук на телевизора, който се беше включил сам. От екрана отново гледаше облеченият в черно военен говорител.

— Шпионинът, приземил се в Мархавено, е идентифициран. Той се е опитал да се дегизира като безобиден наборник и е влязъл в казармата. Полицейското разследване го е идентифицирало по облеклото.