— Ние кацнахме и аз извърших разузнаване. Планетата е богата, с огромни резерви от тежки метали, гъсти гори, пълноводни реки за захранване на хидроелектроцентрали. Ако изобщо има нещо нередно в Чоджеки, това е присъствието на обитатели.
Сега слушахме с интерес, защото в гласа се появи нотка на раздразнение, което Зенър не можа да скрие.
— Те са отвратителни хора, с ужасни отношения и странни извращения. Ние се обърнахме към тях открито, протегнахме им ръка за дружба. Предложихме им помощ, приятелство, търговия, контакт с по-развита цивилизация. И знаете ли какво получихме в отговор? Знаете ли какво направиха?
Сега гласът му определено беше гневен, публиката се развълнува.
— Ще ви кажа какво направиха. Нищо не направиха! Напълно ни пренебрегнаха, отвърнаха се от нас… отхвърлиха контакта с цивилизацията.
— Може би са знаели какво точно правят — обади се някой и генералът извика да се пази тишина. Планетата се скри и се върна образът на генерал Зенър. Сега се владееше, но в очите му имаше злоба.
— И така, вие, офицери, разбирате, че онова, което правим, е за тяхно добро. Нашата култура е стара и добре развита. Ние им протегнахме ръка за приятелство и помощ, но тя беше отблъсната. Бяхме обидени, оскърбени от тези недодялани, груби личности. Следователно за тяхно добро трябва да им покажем, че Невенкебла има гордост и не търпи обиди. Те си го изпросиха и ще си го получат. Ние отиваме с приятелски чувства да им помогнем. Ако отхвърлят нашата помощ, ще трябва да се сърдят на себе си.
— Да живее Невенкебла!
— Да живее творческият мир!
Светлината се засили и всички станахме на крака и аплодирахме като глупаци. Аз виках толкова силно, колкото и другите. Засвириха тромпети, прозвуча дрезгав музикален запис. Всички застанахме мирно и запяхме думите на техния отвратителен химн:
Имаше още много такива думи. Пеех заедно с другите, и бях безкрайно щастлив, когато пеенето завърши. Сега във въздуха увисна холографска карта и генерал Лоуендър посочи с пръст.
— Всички ще получите карти и подробни разпореждания. Ще се срещнем утре, след като ги разучите. През това време ние ще разгледаме подробно плана за нападение. Но в най-общи линии ето какво ще стане.
Тази дивизия, 88-а, известна като „Зелените дяволи“, има честта да освободи този промишлен сектор на най-големия град с варварското име Белегарик. Тук и тук има мини, складове, железопътна система, а тук, десет километра настрана, в края на езерото, язовир, където се произвежда електрическата енергия за града. В интерес на тези егоистични хора ние ще окупираме всички тези цели. Ще ги освободим от тяхното необмислено отхвърляне на нашите основателни нужди.
— Един въпрос, генерале — обади се един полковник. Генералът кимна. — Каква съпротива можем да очакваме? Колко голяма е тяхната армия? И колко модерна?
— Добър въпрос, полковник, и жизненоважен. Трябва да сме готови за всичко, за всякакви изненади, за всякакви атаки. Защото тези хора са много хитри, коварни, лукави, неискрени. Изглежда, че… при всички контакти, направени от генерал Зенър, всички разузнавания, извършени от опитни агенти, със сигурност е открито, че става нещо много подозрително. На пръв поглед като че ли тези коварни хора нямат никаква армия, никаква охрана… нямат дори полицейски сили.
Той почака жуженето на възбудените гласове да стихне, преди да вдигне ръка за тишина.
— Сега всички знаем, че това е невъзможно. Една страна се нуждае от защита срещу нападение. Следователно всяка страна трябва да има армия. Криминалните елементи ще я ограбят и опустошат, ако няма полиция. Сега ние знаем, че реалностите са такива. Ние
Никога през живота си не бях чувал толкова много лъжи… но те впечатлиха офицерите, които бурно поздравиха генерала при мисълта за предстоящата голяма патаклама.
Докато се чудех какви беди очакват тези прости хора, които щяха да бъдат освободени от техния глупав мирен начин на живот, освобождението чрез унищожение беше в своя ход.
Ние ще ги освободим, дори ако трябва всички да избием!
Петнайсета глава
Върнах се при моята рота, стиснал пакета със запечатани заповеди и с ясното разбиране, че това е най-налудничавият план, за който някога бях чувал. Когато влязох в каютата Мортън вдигна глава.
— Имаш много разтревожен вид — каза той. — Нещо лично ли е или засяга всички ни?