Стоманеният плъх в танц със смъртта

Сигурно е Зенър… и сигурно новините са лоши. Погледнах мрачно към екрана, който светна и в ушите ми прозвуча военна музика. Войници маршируваха, танкове тежко бръмчаха, пушки стреляха. Запис, несъмнено. Познах обстановката на базата Мортстерторо. Реших, че тази гледка е предназначена да всели ужас в сърцата на зрителите. Сега вече ги познавах достатъчно добре, за да разбера, че те просто ще се озадачат от разхищението на толкова материал и човешка сила без видимо разумна причина. Намалих силата на звука, докато отмина и последният танк, докато отлети и последният реактивен самолет. На екрана се появи лице с познати и противни черти.

Ние сме силни, ние сме непобедими… ние ще победим! — Сега Зенър беше ядосан. — Аз бях добър към вашите хора. Бях великодушен дори към моите собствени подведени войници. Край на това. Проявих добрина към вас, защото съм добър човек. Сега ще ви науча да се страхувате от мен, защото моите заповеди не могат да не се изпълняват. Вие помогнахте и подстрекавахте дезертьорите от моята армия… и сега те са под непосредствена заплаха от смъртно наказание. Трябва да сте им помогнали, защото нито един… нито един от тях не се възползва от моето великодушно предложение за амнистия. Нито някой от тях беше намерен в този град. Невъзможно е да са избягали без ваша помощ. Следователно хората от Белегарик са виновни в измяна, в подпомагане на предатели и дезертьори и те ще си платят за тези престъпления. Сега говоря на вас, на вашето население в останалата част на тази страна. Жителите на Белегарик разбират вината си, защото те се опитват да избягат от моя гняв. В момента този град е почти безлюден, защото те се измъкнаха като страхливи паразити, каквито всъщност са. Но не всички успяха да избягат. Аз хванах и затворих стотици от тези предатели. Това направих вече веднъж по-напред и моите изисквания бяха изпълнени. Бях добър и великодушен и пуснах затворниците. Този път няма да бъда толкова добър… или най-малкото няма да бъде така лесно да бъда задоволен. Ето моите искания… и те трябва да бъдат изпълнени!

Първо, искам всички избягали дезертьори да се върнат в този град. Няма да налагам смъртно наказание, но вместо това ще ги зачисля в наказателни батальони за тежък физически труд. Казах, че съм милостив човек.

Второ, искам в този град електрическите и комуналните услуги да се възстановят, пазарите за храна да се отворят. Искам хората да се върнат днес, искам в този град да има нормален живот, както при нашето пристигане, искам дезертьорите да бъдат предадени на военната полиция. Вие ще направите това и ще започнете да го правите още сега.

Той драматично замълча, после посочи с пръст право към камерата.

— Вие ще го направите сега, защото от следващия ден започвам ежедневно да разстрелвам по десет затворника. Първите десет ще разстрелям независимо как ще постъпите, като урок, че върша онова, което казвам. На следващия ден ще разстрелям още десет, и още десет на по-следващия ден, ако заповедите ми не бъдат изпълнени. Ако заповедите ми се изпълнят, разстрелите ще спрат. Но те отново ще започнат, когато почувствам, че желанията ми не се изпълняват.

Това беше. Това беше всичко. И то сигурно бе достатъчно. Екранът изгасна. Открих, че гледам към Мортън, без да кажа нещо.

— Такива случаи на безразсъдство са рядкост тук — каза Нийб. — Генетични промени, неоткрити преди раждане. Той е ненормален, нали? Тези неща, които каза, че ще направи… това е невъзможно. Той няма да разстрелва невинни хора, нали?

Бях прекалено засрамен от човешката раса, за да погледна към нея, да отговоря на въпросите й. Мортън й отговори; беше ядосан.

— Да, ще го направи, това е най-лошото. Такива хора се разпореждаха с моя живот. Повярвайте ми, той ще го направи.

— Тогава какво можем да предприемем, за да го спрем?

— На този въпрос почти няма отговор — въздъхнах аз. — Вие не можете да насилите дезертьорите да не дезертират. Доколкото съм запознат с ИМ, вие дори няма да помислите да ги молите за такова нещо. А аз не зная какво биха направили те доброволно. Ако имахте правителство, то би влязло в преговори със Зенър и може би щяха да постигнат някакъв приемлив компромис. Но той още не знае, че няма централно правителство, с което да се срещне. Бъдещето не може да се предскаже.

— Но ние трябва да го обмислим — каза Мортън с такъв тъжен вид, с какъвто никога не го бях виждал. — Зенър трябва да бъде убит. Няма друг начин.

— Не! — отсече Нийб. — Това предложение е отвратително. Този проблем е толкова странен, толкова ужасен, че само мъдростта на Марк Форър може да го разреши.

— Може би, може би — промърморих. — Но аз чувствам, че онова, което става тук, много превишава възможностите на онзи отдавна отишъл си ум.

— Нищо не превишава възможностите на Марк Форър — заяви спокойно и с непоколебима вяра тя. Това ме ядоса. Беше като призоваване да ти помогне божество, когато си паднал от скала. Молитва за небесна ръка, която никога, никога няма да се спусне от небето да те спаси.