Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Това е само едно мнение, вашето мнение. И за мен то звучи повече като сляпа вяра, отколкото като разумна мисъл. Ние сами трябва да намерим изход, защото Марк Форър отдавна е свършил, ръждясал. Сега той не може да ни помогне.

— Марк Форър може да ни помогне — отвърна Нийб с хладна абсурдност. — Но, разбира се, ние никога няма да го помолим. Това е основна догма на ИМ. Сами трябва да си решим проблема. Всичко, което трябва да знаем, се намира в писанията, които ни е дал.

— Вие просто се самозалъгвате, че можете да помолите, но не искате. Не, това не е вярно. Вие не можете да го помолите, защото него го няма.

— Не е вярно, че го няма — каза тя мило и топло се усмихна на злобния ми хумор. — Марк Форър е в Белегарик, където винаги е бил.

Бях виждал фанатици през живота си. Но това беше супер фанатизъм. Гледах онемял към Мортън. Ако изглеждах като него, устата ми сигурно зееше отворена, очите ми — изпъкнали като на някой фъфлещ идиот. Нийб сладко ни се усмихна и нетърпеливо зачака да дойдем на себе си и да си върнем дар слово. Пръв заговорих аз.

— Марк Форър… е умрял… преди хиляди години…

— Защо? По същество един изкуствен интелект трябва да е безсмъртен. Предполагам, че някои части и платки се подменят, когато се износят, но интелектът си остава същия. Или става по-голям. Ние винаги сме били безкрайно доволни, че Марк Форър така добре подхожда на този свят. Искрено се надяваме, че той наблюдава и одобрява начина, по който практикуваме ИМ. Но, разбира се, никога няма да го помолим за помощ.

— Аз пък бих го помолил — заявих и се изправих на крака. — Положително бих го помолил за помощ, без нито за момент да се колебая. Социалните теории на Марк Форър ще изправят много хора пред дулата на пушките. Така че този студен изкуствен интелект най-добре да намери начин това да се избегне.

— Но ти ще трябва да се върнеш в Белегарик, за да изровиш Марк Форър — изтъкна Мортън. Кимнах мрачно да изразя съгласие.

— Надявах се, че точно сега няма да кажеш това. Но, да, Мортън, приятелю. Трябва да намеря къде живее нашият голям електронен лидер и да го помоля за съвет. И да се надявам, че той има някакви готови отговори.

Двайсет и осма глава

— Знаете ли къде се намира Марк Форър? — попитах аз Нийб. Тя поклати глава.

— Не физически. Знае се само, че Марк Форър е дошъл с нас и ни е помогнал в проектирането на град Белегарик. И никога не го е напускал.

— Все някой трябва да знае. — Замислих се, после изщраках с пръсти. — Нашият приятел, Стърнър, трябва да има тази жизненоважна информация. Един от първите хора в света на електричеството. А ако не знае, той сигурно ще познава някой, който знае. Имате ли представа как мога да се свържа с него?

— Телефонът е ей там.

— Благодаря, Нийб, но аз не зная телефонния му номер, нито имам някаква представа къде е той или нещо подобно.

— Тук никой няма номер. И няма значение къде се намира. Просто изберете ЦТУ и поискайте да ви свържат с него.

— ЦТУ?

— Централен телефонен указател. Ето, аз ще го извикам.

Тя натисна бутона и на екрана се появи надпис с големи букви: „ИМЕ, МОЛЯ?“, Много учтиво. Много ефикасно. Свалих шапка на човека или машината, която е написала тази програма. Отговорих на четири въпроса и на екрана се появи: „ЗВЪНЯ“. Буквите изчезнаха, изместени от лицето на Стърнър. Като ме видя, той леко се усмихна. Личеше, че също бе гледал телевизионното предаване.

— Ах, добри ми чуждопланетни приятелю Джим. Надявам се, че си добре. Мога ли с нещо да ти бъда полезен?

— Разбира се, че можеш, добри ми приятелю Стърнър, надзирателю на генераторите. Бих искал да си побъбря с вашия полубог, Марк Форър.

— Странен епитет си избрал. Аз, разбира се, не бих го нарекъл полубог…

— Тогава забрави за това. Знаеш ли къде се намира Марк Форър?

— Разбира се.

— Ще ме заведеш ли при него?

— Ах, това е въпрос, който трябва да се обмисли. Индивидуализмът на Марк Форър винаги е бил уважаван, поради съвсем очевидни причини. Спомням си, че съм чел в старите летописи, че след изграждането на този град той е правил предложения и понякога са се обръщали към него за консултации. Но не и напоследък, най-малкото поне през последните стотици години. Аз самият не бих прибягнал към това, но, да, чувствам, че мога да те заведа. Уважавам твоя индивидуализъм, така както уважавам индивидуализма на Марк Форър. В този свят всеки сам избира пътя си.

— И аз избирам да се върна в града.

— Трябва да внимаваш. Няма да е лесно. Влаковете са спрени и на жителите не се позволява да заминават. Според последното съобщение, никой не се е върнал.

— Ще измисля нещо. Ти още ли си в града?

— Да.

— Стой близо до телефона. Ще пристигна днес. Трябва да говоря с Марк Форър, преди да изтече смъртоносният ултиматум утре сутринта.

Закачих слушалката и останах да гледам с невиждащи очи в пространството. Не можах да видя там необходимите ми отговори.

— Някакъв съвет, Мортън?

— Никакъв разумен съвет. Не ми харесва да бъда и върнал се дезертьор.

— И аз като теб обмислих тази идея и я отхвърлих. Това би означавало да ме хвърлят в затвора и да ме разстрелят.