Стоманеното сърце

— И все пак можеше да те рани — строго рече Меган.

— Рани ме.

Тя завъртя очи.

— Можеше да те рани по-тежко.

— Или пък те можеха да открият огън и да убият всички ни — отвърна Ейбрахам. — Хазарт, който успя. Освен това, вярвам, че те сега ни мислят за Епични.

— Аз почти реших, че си такъв — признах си.

— Обикновено крием тази технология — каза Ейбрахам и си облече якето. — Не може хората да се чудят дали Възмездителите са Епични. Това би подкопало всичко, което застъпваме. В този случай обаче вярвам, че ще ни свърши работа. Твоят план изисква да има слухове как в града има нови Епични и те работят срещу Стоманеното сърце. Надявам се тези хора да разпространят мълвата.

— Сигурно. Беше добър ход, Ейбрахам, но искри. За момент реших, че сме мъртви.

— Хората рядко имат желание да убиват, Дейвид — кротко рече Ейбрахам. — Не е в основата на нагласата на здравия човешки разсъдък. В повечето случаи полагат големи усилия да избегнат убийството. Запомни това, ще ти помогне.

— Виждал съм много хора да убиват — отговорих аз.

— Да. И това ще ти каже нещо. Или са вярвали, че нямат друг избор — в който случай ако можеш да им дадеш друг избор, те най-вероятно ще го приемат — или не са с нормален разсъдък.

— А Епичните?

Ейбрахам се пресегна към шията си и докосна сребърния медальон.

— Епичните не са човеци.

Кимнах. С това бях съгласен.

— Струва ми се, че разговорът ни беше прекъснат — каза Ейбрахам, взе картечницата от Меган и небрежно я положи на рамото си, докато продължавахме да вървим напред. — Как беше ранен Стоманеното сърце? Може да е станало заради оръжието, което баща ти е ползвал. Ти така и не си пробвал своя дързък план да намериш идентичен пистолет, после да… как го каза? Да се промъкнеш в двореца на Стоманеното сърце и да го застреляш?

— Не, не успях да пробвам — отговорих аз и се изчервих. — Вразумих се. Обаче не мисля, че е било точно заради оръжието. М&Р 9 мм не са точно рядкост. Някой трябва да е опитал да го застреля с такова оръжие. Освен това, никога не съм чувал за Епичен, чието слабо място да е определен калибър или марка оръжие.

— Може и така да е. Но слабостите на мнозина Епични са безсмислени. Може да има нещо общо с определения производител на оръжието. Или пък със състава на куршума. Много Епични са слаби при употребата на определени сплави.

— Вярно — признах аз. — Но какво ще е различното при този точно куршум, което да не се отнася до всички, изстреляни по него?

— Не знам. Но си струва да се обмисли. Какво според теб е предизвикало слабостта му?

— Нещо в трезора, както смята и Тиа — отговорих аз, без да съм ни най-малко убеден. — Или това, или е нещо, свързано със ситуацията. Може би възрастта на баща ми му е позволила да пробие. Налудничаво е, знам, но в Германия имаше един Епичен, който можеше да бъде наранен от човек точно на тридесет и седем години. Или пък е било заради броя на хората, които са стреляли по него. Кръстен знак, една Епична в Мексико, може да пострада само ако се опитат да я убият пет човека.

— Това няма значение — прекъсна ни Меган, спря насред коридора и се обърна да ни погледне. — Никога няма да го разберете. Неговото слабо място може да е практически всичко. Дори и с историйката на Дейвид — ако допуснем, че не е само измислица — няма как да се разбере.

Двамата с Ейбрахам спряхме на място. Лицето на Меган беше червено и тя явно едва се владееше. След седмица студено и професионално държание, гневът й беше голям шок за мен.

Тя се завъртя и продължи да върви. Погледнах Ейбрахам, но той само сви рамене.

Продължихме напред, но разговорът ни замря. Когато Ейбрахам забърза и опита да я настигне, Меган ускори ход. Така че просто я оставихме на спокойствие. И двамата с Ейбрахам бяха получили указания как се стига до търговеца на оръжие, затова тя можеше да ни води със същия успех. Очевидно този Диамант оставаше в града за съвсем кратко време, при това всеки път беше на различно място.

Вървяхме цял час през криволичещ лабиринт от катакомби, преди Меган да ни спре на една пресечка. Мобилният осветяваше лицето й, докато тя проверяваше качената от Тиа карта.

Ейбрахам откачи своя апарат от рамото на якето и също провери.

— Почти стигнахме — каза ми той и посочи. — Насам. В края на този тунел.

— Доколко имаме доверие на този тип?

— Ни най-малко — отговори Меган. Лицето й отново беше станало безизразна маска.

Ейбрахам кимна.

— Най-добре никога не вярвай на търговец на оръжие, приятелю. Всички продават и на двете страни и само те печелят, ако даденият конфликт се проточи безкрайно дълго.

— И на двете страни ли? Той продава и на Стоманеното сърце, така ли?