Стоманеното сърце

Диамант ми кимна. Имаше ярка риза с шарка на цветя, каквито се предполага, че навремето са носели хората в тропиците. Може би оттам ми дойде банановата метафора. Диамант имаше бяла брада и дълга бяла коса, макар да оплешивяваше над челото. Грамадната усмивка проблясваше и в очите му.

— Допускам — каза той на Ейбрахам, — че искате да видите какво ново имам. Колко вълнуващо. Знаете ли, че останалите ми, ъхъм, клиенти още дори не са се отбили! Вие сте първите. Първият избира!

— И плаща най-високите цени — додаде Ейбрахам и се обърна да огледа стената с оръжията. — Напоследък смъртта върви толкова скъпо.

— Казва човекът с електронно компресираната Манчестър 451 — отвърна Диамант. — С граватоници и гранатомет. Тези гранати експлодират добре. Малко са дребнички, но човек може да ги изстрелва по наистина забавен начин.

— Покажи ни какво имаш — подкани го Ейбрахам вежливо, въпреки че гласът му звучеше малко напрегнато. Бях готов да се закълна, че говореше по-спокойно с разбойниците, които го простреляха. Странна работа.

— Приготвям някои неща, които да ви покажа — рече Диамант. Усмивката му беше като на риба-папагал, за която открай време смятах, че прилича на папагал. Не че съм ги виждал и двете, де. — Защо просто не огледате наоколо? Да се поразровите. Да ми кажете какво ви е по вкуса.

— Отлично — отговори Ейбрахам. — Благодаря.

Той ни кимна. Знаехме какво да правим. Да търсим каквото и да е вън от обичайното. Оръжие, което да причинява големи разрушения, за да приличат на дело на Епичен. Щом предстоеше да имитираме Епичен, значи ни трябваше нещо впечатляващо.

Меган застана до мен и огледа една картечница, която изстрелваше запалителни снаряди.

— Не съм зубрач — тихо й прошепнах аз.

— Защо това е от значение? — попита тя неутрално. — Няма нищо лошо да си умен. Всъщност, ако си интелигентен, ще бъдеш по-добро попълнение за екипа.

— Аз просто… хммм… не обичам да ми казват така. Освен това, някой да е чувал за зубрач, който скача от летящ самолет и докато пада към земята, убива във въздуха Епичен?

— Никога не съм чула някой да е направил това.

— Федрус го е направил — възразих аз. — Екзекуцията на Червения лист, преди три години в Канада.

— Тази история беше пресилена — тихо подхвърли Ейбрахам на минаване край нас. — Беше хеликоптер. И това беше част от плана — бяхме много внимателни. А сега се съсредоточете върху текущата си задача, ако обичате.

Затворих си устата и заразглеждах оръжията. Запалителните заряди бяха впечатляващи, но не особено оригинални. Не бяха достатъчно ярки за нас. Впрочем, което и да е от основните оръжия не би ни свършило работа — независимо дали изстрелва куршуми, ракети или гранати, нямаше да е убедително. Трябваше ни по-скоро нещо като енергийните оръжия на Правоприлагащите. Начин да наподобим естествената огнева мощ на Епичен.

Продължих по-нататък по коридора и колкото повече вървях, толкова по-необикновени ставаха оръжията. Спрях се пред няколко любопитни предмета. Изглеждаха доста безобидни — бутилка за вода, мобилен телефон, писалка. Бяха окачени на стената като оръжия.

— Ах, ти си наблюдателен човек, така ли, Дейвид?

Подскочих, обърнах се и видях ухиления Диамант зад гърба си. Как може един дебелак да се движи така тихо?

— Какво представляват?

— Авангардни стелт-експлозиви — гордо отвърна Диамант. Протегна се и почука по стената, където се появи образ. Явно в магазина имаше и изобразител. Показа бутилка вода върху маса. Край масата мина един бизнесмен, зачетен в някакви книжа. Остави ги на масата и врътна капачката на бутилката.

И се взриви.

Аз отскочих заднешком.

— А, надявам се, че оценяваш стойността на тези кадри — рече Диамант. — Рядко се сдобивам с добри снимки на стелт-експлозивите в действие. Това тук е доста забележително. Обърна ли внимание как експлозията отхвърли тялото назад, обаче не нанесе големи щети наоколо? Това е важно за един стелт-експлозив, особено ако лицето, което трябва да бъде убито, носи важни документи.

— Отвратително — отговорих аз и се извърнах.

— Ние сме в бизнеса със смърт, млади човече.

— Видеото имам предвид.

— Ако това ще ти помогне, онзи не беше твърде добър човек. — Съмнявах се това да е от значение за Диамант. Той приветливо почука по стената. — Хубав взрив. Да си призная, продавам тези неща отчасти, защото ми харесва да се хваля с това видео. То е единствено по рода си.

— Всичките ли са взривове? — попитах аз, докато оглеждах невинните на вид устройства.

— Писалката е детонатор. Като я щракнеш отзад, взривяваш някое от малките устройства до нея, които приличат на гуми. Те са универсални взривни капсули. Залепи ги до нещо експлозивно, задействай ги и те в повечето случаи могат да го взривят. Зависи от веществото, но са програмирани с някои доста модерни разпознавателни алгоритми. Работят с повечето взривни вещества. Лепни едно от тях върху нечия граната, отдалечи се и щракни писалката.

— Ако можеш да залепиш някое от тези върху гранатата — рече Меган и се приближи до нас, — можеш просто да извадиш щифта. Или да застреляш човека.