Стоманеното сърце

— Ужасно. — Той потръпна. — Да вземеш хубавата френска дума и да я превърнеш в… в нещо, което Коуди би казал. Calice!

— Както и да е. Той може да прави предметите нестабилни, като ги докосне; после те избухват, когато попаднат под някакво значително въздействие. Общо взето, зарежда разни камъни с енергия, мята ги по хората и те експлодират. Стандартен Епичен с кинетична енергия.

Повече ме интересуваше идеята, че технологията е разработена на основата на неговите сили. Рики беше от по-новите Епични. Не би трябвало да е действал по времето, когато някои Епични са били затваряни и с тях са правили експерименти, както ми бяха обяснили Възмездителите. Значеше ли това, че още се провеждат изследвания? И има място, където държат Епични в плен? Не бях чувал такова нещо.

— И какво за оръдието? — обърна се Ейбрахам към Диамант.

— Така, както ти казах — и той почука и записът тръгна — това е един вид гаусова пушка, само че работи с проектил, който е предварително натоварен с енергия. И когато стане експлозивен, този куршум получава огромна скорост чрез използването на малки магнити.

Мъжът на записа щракна някакво копче и намотките светнаха в зелено. Той натисна спусъка и последва взрив от енергия, макар да нямаше видим откат. От дулото на пушката плисна зелена светлина и остави диря във въздуха. Една от далечните сгради избухна и от нея се разнесе странен дъжд от зелена светлина, който сякаш обгърна всичко наоколо.

— Ние… не сме сигурни защо прави това — призна Диамант. — Дори не знаем как. Технологията превръща проектила в зареден експлозив.

Потреперих при мисълта за тензорите и за якетата — технологията, използвана от Възмездителите. Всъщност, доста от технологията, с която разполагахме, се беше появила с идването на Епичните. Колко от нея разбирахме истински?

Разчитахме на недоразбрана технология, която произлизаше от тайнствени създания, а те самите не знаеха как правят нещата, които правят. Бяхме като глухи хора, опитващи да танцуват в ритъм, който не чуват, дълго след като музиката е спряла. Или… чакай малко. Не знам какво би трябвало да означава това.

Все едно. Светлините при експлозиите от тази пушка бяха много характерни. Дори красиви. Не се виждаха много отломки, само във въздуха още се носеше зеленият дим. Едва ли не сградата беше превърната направо в енергия.

Тогава ми хрумна нещо.

— Аурора бореалис — казах и посочих с пръст. — Изглежда като илюстрациите, които съм виждал.

— Разрушителната способност ми се струва добра — рече Меган. — Сградата беше почти напълно разрушена само с един изстрел.

Ейбрахам кимна.

— Може би точно това ни е нужно. Диамант, може ли все пак да полюбопитствам за онова, което спомена по-рано? Че не работи?

— А, работи си отлично — побърза да отговори търговецът. — Само че му трябва енергиен заряд, за да стреля. Мощен енергиен заряд.

— Колко мощен?

— Петдесет и шест КС — рече Диамант и след кратко мълчание додаде. — За един изстрел.

Ейбрахам подсвирна.

— Много ли е това? — попита Меган.

— Аха — отвърнах аз удивено. — Кажи-речи няколко хиляди стандартни енергийни клетки.

— Обикновено трябва да го включиш с кабел в собствена захранваща единица — обясни Диамант. — Не можеш да зареждаш този калпазанин в контакта на стената. За изстрелите в този демонстративен запис са използвани няколко петнадесетсантиметрови кабела и собствен генератор. — Той хвърли поглед на пушката. — Купих я с надеждата да изтъргувам с определен клиент няколко високоенергийни горивни клетки и после да успея да я продам в работещо състояние.

— Кой знае за това оръжие? — попита Ейбрахам.

— Никой. Купих го направо от лабораторията, която го е създала, а мъжът, който записа видеото, беше мой служител. Никога не е излизало на пазара. Всъщност, изследователите, които го разработиха, загинаха няколко месеца по-късно — горките глупаци се самовзривиха. Но това получава човек, когато всеки ден прави оръжия, свръхзареждащи материята.

— Взимаме го — заяви Ейбрахам.

— Така ли? — изненада се Диамант, а после лицето му се разтегли в усмивка. — Е… Отличен избор! Сигурен съм, че ще останете доволни. Но нека пак да обясня, че пушката няма да стреля, докато не намерите източник на енергия. Много мощен източник, какъвто навярно няма да можете да транспортирате. Разбираш ли?

— Ще намерим — отговори Ейбрахам. — Колко?

— Дванадесет — съобщи Диамант, без да му мигне окото.

— Не можеш да я продадеш на друг — рече Ейбрахам — и не можеш да я задействаш. Ще получиш четири. Благодаря ти.

Той извади някаква кутийка, чукна по нея и я даде на търговеца.

— И освен това искаме да добавиш и една от онези писалки-взривители — хрумна ми да кажа, докато записвах с мобилния си видеото с гаусовата пушка. Само дето не поисках и мотоциклет, но прецених, че това наистина ще е пресилване.

— Много добре — отговори Диамант и повдигна кутийката. Какво имаше вътре все пак? — Случайност тук ли е? — попита той.

— Уви, не — рече Ейбрахам. — Сблъсъкът с него не ни остави време за събиране. Но има четирима други, включително Отсъствие.