Стоманеното сърце

— За да търся неща, които може да са слаби места на Епичните. Трябваше да науча за различните метали, химичните съединения, природните явления и символите. На практика всичко може да е нечие слабо място. Надявах се нещо да ми просветне. Нещо за него.

— Значи всичко е за него.

— Всичко в моя живот е за него, Меган — отговорих аз и я погледнах. — Всичко.

Умълчахме се, а Диамант продължаваше да бръщолеви. Ейбрахам се беше обърнал и ме гледаше умислено.

Страхотно, осъзнах аз. Чул ме е. Направо страхотно.

— Достатъчно, Диамант, благодаря — рече той. — Това оръжие наистина не върши работа.

Търговецът въздъхна.

— Добре тогава. Но вие можете да ми подскажете какво би могло да ви свърши работа.

— Нещо различно — отговори Ейбрахам. — Нещо невиждано досега, а също така и разрушително.

— Е, аз не разполагам с много неща, които не са разрушителни. Но различно… Да видим…

Ейбрахам ни даде знак да продължаваме да търсим. Меган тръгна, обаче Ейбрахам задържа мен. Улови ме за ръката. Хватката му беше доста здрава.

— Стоманеното сърце взема умните — тихо ми каза той, — понеже се бои от тях. Той знае, Дейвид. Всички тези оръжия не го плашат. Не оръжията ще го свалят. Ще го свали човекът, който е достатъчно умен да открие пукнатината в неговата броня. Знае, че не може да изтреби всички, затова ги взема на работа. Когато умре, то ще е заради някой като теб. Запомни го.

Пусна ме и тръгна след Диамант.

Погледах го малко, после отидох при друга група оръжия. Всъщност думите му нищо не промениха, но колкото и да е странно, чувствах се малко по-висок, докато разглеждах редицата оръжия и успявах да определя производителя на всяко от тях.

Обаче съвсем не съм зубрач. Поне аз знам истината.

Разглеждах оръжията няколко минути и се гордеех, че разпознавам толкова много от тях. За съжаление, нито едно не изглеждаше достатъчно различно. Всъщност самият факт, че аз мога да ги разпозная, гарантираше това. Трябваше ни нещо, което никой да не е виждал до момента.

Може пък да няма нищо, помислих аз. Ако сменя често стоката си, може да сме подбрали неподходящия ден да го посетим. Понякога в торбата с късмети няма нищо свястно. Това…

Спрях, защото забелязах нещо различно. Мотоциклети.

В далечния край на коридора бяха наредени три мотоциклета. В началото не ги забелязах, понеже бях съсредоточен върху оръжията. Бяха лъскави, тъмнозелени с черна шарка отстрани. Направо ми се прииска да се прегърбя и да приклекна, за да съм по-аеродинамичен. Можех да си представя как се нося по улиците на такъв мотоциклет. Изглеждаха толкова заплашителни — като алигатори. Истински бързи алигатори в черно. Алигатори-нинджи.

Реших да не пробвам това сравнение пред Меган.

Доколкото можех да видя, нямаха вградени оръжия, но отстрани имаше някакви странни устройства. Може би енергийни оръжия? Не приличаха много на останалата стока на Диамант, но пък при него всичко беше доста смесено.

Меган мина покрай мен и аз вдигнах показалец да посоча мотоциклетите.

— Не — рече тя, без да погледне.

— Ама…

— Не.

— Ама те са страхотни! — възразих аз и вдигнах ръце, все едно това беше достатъчен довод. А и трябваше да бъде, искри! Бяха страхотни!

— Едва подкара някакъв си бабешки седан, Колене. Не ми се ще да те виждам яхнал нещо с граватоници.

— Граватоници! — Та това беше още по-страхотно.

— Не — твърдо отсече Меган.

Погледнах Ейбрахам, който проверяваше нещо наблизо. Той погледна първо мен, после мотоциклетите и се усмихна.

— Не.

Въздъхнах. Не се ли предполага, че купуването на оръжия е нещо по-забавно?

— Диамант — провикна се Ейбрахам към търговеца. — А това какво е?

Онзи се заклатушка като гъска.

— О, чудесно е. Прекрасни експлозии. Това е… — Лицето му помръкна, щом се приближи и видя какво разглежда Ейбрахам. — О. Това ли било. Хъм. Съвсем отлично е, обаче не знам дали е подходящо за вашите нужди…

Въпросното оръжие беше грамадна пушка с много дълга цев и оптически мерник. Изглеждаше малко като AWM — една от снайперските пушки, които Фабриката ползваше за образец на своите продукти. Само че дулото беше по-голямо и при ложата имаше някакви особени намотки. Беше боядисана в черно и тъмнозелено, а на мястото на пълнителя зееше голяма дупка.

Диамант въздъхна.

— Това оръжие е чудесно, обаче ти си ми добър клиент. Трябва да те предупредя, че не разполагаш с ресурсите да го задействаш.

— Моля? — учуди се Меган. — Продаваш повредена пушка?

— Не е това — отвърна Диамант и почука по стената до пушката. Показа се образ — някакъв мъж лежи на земята, държи пушката и разглежда през оптическия мерник разни порутени сгради. — Нарича се електромагнитно оръдие и е разработено в резултат от изследванията на някакъв Епичен, който хвърля куршуми.

— Рик О’Шей — рекох аз и кимнах. — Ирландец.

— Наистина ли това му е името? — попита тихо Ейбрахам.

— Аха.