Стоманеното сърце

Събиране ли? Това пък какво беше? Отсъствие беше Епичен, убит от Възмездителите предната година.

Диамант изсумтя. Установих, че съм много любопитен какво има в кутията.

— Ето още нещо — каза Ейбрахам и даде някакъв чип.

Диамант го взе с усмивка.

— Ти наистина знаеш как да подсладиш сделката, Ейбрахам. Така си е.

— Никой не бива да разбере, че сме го купили — каза Ейбрахам и кимна към оръдието. — Не казвай никому дори, че съществува.

— Разбира се — докачи се Диамант. Отиде и измъкна изпод тезгяха стандартна торба и почна да разглобява електромагнитното оръдие.

— С какво му платихме? — обърнах се аз съвсем тихичко към Меган.

— Когато Епичните умират, с телата им става нещо.

— Мутация на митохондриите, аха — съгласих се аз.

— И така, когато убием някой Епичен, ние събираме част от митохондриите му. Те са необходими на учените, които правят всичките тези неща. Диамант може да ги продаде на някоя секретна лаборатория.

Тихо подсвирнах.

— Охо.

— Да — отвърна тя. Явно се тревожеше за нещо. — Клетките се разлагат само за няколко минути, ако не ги замразиш, затова събирането им е трудно. Има няколко групи, които се занимават с това, със събирането на клетки. Те не убиват Епични, а измъкват кръвни проби и ги замразяват. Това се е превърнало в един вид тайна и много ценна валута.

Значи така ставало. Епичните дори не трябваше да знаят. Но когато аз го научих, се разтревожих още повече. Доколко разбирахме този процес? Какво биха си казали Епичните за продажбата на техния генетичен материал?

Никога не бях чувал за това, въпреки че изучавах Епичните. Това ми послужи за напомняне. Може и да бях разбрал едно-друго, обаче извън моите познания съществуваше цял един свят.

— Ами онзи чип, който Ейбрахам му даде? Който Диамант нарече подсладител на сделката?

— Записи на експлозии.

— Ама разбира се.

— Ти защо поиска онзи детонатор?

— Не знам. Просто ми се стори забавно. И понеже явно ще мине доста време преди да получа някой от онези мотоциклети…

— Никога няма да получиш.

— … рекох си да поискам нещо.

Тя не отговори, обаче май неумишлено я бях подразнил. Отново. Трудничко ми беше да реша какво я ядосва: очевидно си имаше собствени специални правила кое е „професионално“ и кое — не.

Диамант опакова оръдието и за мое удоволствие добави писалката-детонатор и пакет от „гумичките“, които работеха с нея. Стана ми доста приятно да получа нещо допълнително. И тогава ми замириса на чесън.

Свъсих се. Не беше точно чесън, но приличаше. Какво беше…

Чесън.

Фосфорът мирише на чесън.

— В беда сме — рекох аз веднага. — Повелителя на нощта е тук.

17.

— Невъзможно! — каза Диамант и провери телефона си. — Не би трябвало да са тук поне още час-два.

Спря и затули ухото си — имаше малко безжично устройство — а мобилният премига в ръката му.

Пребледня — вероятно момичето отвън му съобщи за нечие ранно пристигане.

— О, Боже.

— Искри — изкоментира Меган и преметна чантата на електромагнитното оръдие на рамо.

— Имаш среща със Стоманеното сърце днес? — попита Ейбрахам.

— Няма да бъде той — отвърна Диамант. — Ако беше мой клиент, никога не би дошъл лично.

— Изпраща Повелителя на нощта — казах аз и подуших въздуха. — Да, тук е. Подушвате ли го?

— Защо не ни предупреди? — обърна се Меган към Диамант.

— Не говоря за други клиенти с…

— Няма значение — намеси се Ейбрахам. — Тръгваме си.

Той посочи коридора срещу пътя, по който дойдохме ние.

— Къде води това?

— Няма изход — обясни Диамант.

— Оставил си се без път за измъкване? — недоверчиво го попитах аз.

— Никой няма да ме нападне! — отвърна Диамант. — Не и с оръжието, което имам тук. Злочестие! Предполага се, че такива неща не се случват. Клиентите ми са наясно, че не подраняват.

— Задръж го отвън — каза Ейбрахам.

— Да задържа Повелителя на нощта? — невярващо попита Диамант. — Та той е безтелесен. В името на Злочестие, та той може да преминава през стени.

— Тогава не го оставяй да върви из целия коридор — спокойно каза Ейбрахам. — Там отзад има сенки. Ние ще се скрием.

— Не… — започна Диамант.

— Няма време за разправии, приятелю — обясни Ейбрахам. — Всички се преструват, че им е все едно, че продаваш на всички страни, но се съмнявам, че Повелителя на нощта ще се отнесе добре с теб, ако ни открие тук. Ще ме разпознае; виждал ме е преди. Намери ли ме тук, всички сме мъртви. Разбираш ли?

Диамант, все още пребледнял, кимна.

— Хайде — каза Ейбрахам, нарами оръжието си и се запъти по коридора покрай задната част на магазина. Меган и аз го последвахме. Сърцето ми се блъскаше. Повелителя на нощта щял да разпознае Ейбрахам? Каква ли история ги свързваше?

В другия край на коридора имаше пирамиди от сандъци и кутии. Наистина беше без изход, но нямаше светлини. Ейбрахам ни махна да се скрием зад кутиите. Все още можехме да виждаме покритите с оръжия стени на мястото, където бяхме. Диамант стоеше там и кършеше ръце.

— Ето — каза Ейбрахам, постави картечницата си на някаква кутия и го насочи право срещу Диамант. — Дръж го, Дейвид. Не стреляй, освен ако не се налага.