Стоманеното сърце

Меган застана отстрани, Ейбрахам постави ръце на задната стена, близо до пода, и задейства тензора. Под него започна да се разпада широк диск стомана и да отваря тунел, през който да можем да пропълзим. Меган започна да изгребва и да отмества стоманения прах, докато Ейбрахам се концентрираше.

Върнах се към наблюдението и опитах да дишам колкото мога по-тихо. Тензорите не вдигаха много шум, просто бръмчаха леко. Надявах се, че никой няма да обърне внимание.

— … господарят смята, че това оръжие не е качествено — каза служителят и върна една картечница. — Разочаровани сме от стоката ти, търговецо.

— Е, искате тежко оръдие, но да не е установка. Това е комбинация, която е трудно изпълнима. Аз…

— Какво е имало тук на стената? — попита тих, призрачен глас. Звучеше като висок шепот, с лек акцент, и все пак пронизваше. Потръпнах от него.

Диамант настръхна. Леко преместих прицела. Повелителя на нощта стоеше до стената с оръжията. Сочеше към мястото, където от стената стърчаха куки — където беше електромагнитното оръдие.

— Тук е имало нещо, нали така? — попита Повелителя на нощта. Почти никога не говореше пряко на някого. Това не беше добър знак. — Отворил си днес. Вече си имал посетители?

— Аз… не обсъждам други клиенти — каза Диамант. — Знаете това.

Повелителя на нощта отново погледна стената. В същия момент Меган бутна някаква кутия, както пренасяше стоманена прах. Шумът не беше силен — всъщност тя не забеляза, че го е направила. Но Повелителя на нощта извърна глава към нас. Диамант последва погледа му; търговецът на оръжия изглеждаше толкова нервен, че човек можеше да направи млякото на масло, ако поставеше ръката му вътре.

— Забеляза ни — тихо казах аз.

— Какво? — попита Ейбрахам, все още концентриран.

— Просто… продължавайте — казах аз и се изправих. — И пазете тишина.

Време беше за малко импровизация.

18.

Нарамих картечницата на Ейбрахам, без да обръщам внимание на приглушените ругатни на Меган. Изтопурках иззад сандъците, преди тя да успее да ме спре, и в последната секунда се сетих да измъкна слушалката от ухото си и да я скрия.

Докато излизах от сенките, войниците на Повелителя на нощта бързо насочиха оръжията си към мен. Прониза ме тревога, изтръпнах от усещането за беззащитност. Мразя някой да насочва оръжие към мен… но май в това приличам на почти всички хора.

Продължих напред.

— Шефе — провикнах се и потупах картечницата. — Оправих я. Сега пълнителят се вади лесно.

Войниците погледнаха господаря си, сякаш искаха разрешение да стрелят. Епичният пак сключи ръце зад гърба си и се втренчи в мен с безплътните си очи. Явно не забелязваше, че лакътят му опира стената и минава през стоманата.

Разглеждаше ме, но не помръдваше. Убийците не стреляха. Добър знак.

Хайде, Диамант, мислех си аз и се мъчех да скрия нервността си. Не се дръж идиотски. Кажи нещо.

— От щифта ли беше? — попита той.

— Не, сър. Пълнителят беше леко изкривен на една страна — почтително кимнах на Повелителя на нощта и лакеите му, после окачих картечницата на стената. За щастие прилегна. Предположих, че ще се получи, понеже размерът й беше почти като на гаусовата пушка.

— Е, Диамант — рече жената. — Може би ще ни разкажеш за тази нова придобивка. Изглежда тя…

— Не — тихо я прекъсна Повелителя на нощта. — Ще чуя това от момчето.

Аз замръзнах, после се обърнах притеснено.

— Сър?

— Момчето е ново — намеси се Диамант. — Не…

— Няма проблем, шефе — обадих се аз. — Това е Манчестър 451. Страхотно оръжие, дава големи възможности — петдесети калибър, с електронно компресирани пълнители. Системата за избор на огъня позволява единична стрелба, импулс и напълно автоматична стрелба. Има граватонична компенсация на отката за стрелба от рамо, има модерен мерник, включително с приемник за звук, установяване на обхвата и механизъм за стрелба от разстояние. Освен това може да се добави гранатомет. Куршумите, с които се продава, са бронебойни и запалителни, сър. Няма да намерите по-добра картечница, сър.

Повелителя на нощта кимна.

— А тази? — попита той и посочи следващото оръжие.

Дланите ми се потяха. Пъхнах ръце в джобовете си. Това беше… беше… Да, знаех.

— Браунинг М3919, сър. Не е на същата висота, но е доста добро за цената си. Също е петдесети калибър, но не разполага с компенсацията на отката, граватониците или електронната компресия. Отлично е като лично оръжие — на цевта има модерни охладители и затова може да дава по осемстотин изстрела в минута. Ефективният обхват е над два километра със забележителна точност.

В коридора стана тихо. Повелителя на нощта погледа още малко оръжието, после се обърна към подчинените си и направи рязък жест. Това ме накара едва ли не да подскоча от тревога, обаче другите явно се поотпуснаха. Очевидно бях минал изпита на Повелителя на нощта.

— Ще искаме да видим Манчестъра — каза жената. — Точно това търсим. Трябваше да споменеш по-рано.