Стоманеното сърце

— Аз… притеснявах се от заяждането на пълнителя — отговори Диамант. — Опасявам се, че това е познат проблем при тях. Всяка пушка си има чудатости. Чувал съм, че ако изпилиш един от горните ъгли на пълнителя, той се приплъзва много по-леко. Ето, нека пак я сваля да ви покажа…

Разговорът продължи, а мен ме забравиха. Успях да отстъпя назад, за да не се пречкам. Трябва ли да опитам да се измъкна? Щеше да изглежда подозрително, ако пак ида в дъното, нали? Искри, май се канеха да купят пушката на Ейбрахам. Надявах се той да ми прости.

Успееха ли Ейбрахам и Меган да се измъкнат през дупката, можех да остана, докато Повелителя на нощта си тръгне. Засега да си трая ми се струваше най-добрия ход.

Открих, че се взирам в гърба на Повелителя на нощта, докато служителите му продължаваха да се пазарят. Бях на колко… на три стъпки от него. Един от най-доверените хора на Стоманеното сърце. Един от най-могъщите Епични по наше време. Ето го тук. И не можех да го докосна. Е, не можех да го докосна в буквален смисъл, понеже беше безплътен, но не можех и в преносен смисъл.

Така си беше винаги, още откакто се появи Злочестие. Затова малцина се осмеляваха да се противят на Епичните. Бях виждал деца да умират пред очите на родителите си и никой да не дръзва да вдигне ръка да предотврати убийството. Защо да се мъчат? Нали ще ги убият?

До известна степен той причиняваше същото и на мен. Стоях с него, а единственото, което исках, беше да избягам. Правиш всички ни себични, казах му аз на ум. Затова те мразя. Мразя всички като тебе. А Стоманеното сърце — най-много.

— … бихме могли да използваме по-добра криминологична техника — каза служителката. — Разбирам, че това не е твой специалитет.

— Винаги нося такава апаратура в Нюкаго — отговори Диамант. — Само за вас. Ето, нека ви покажа.

Аз примигнах. Бяха приключили разговора за Манчестъра и очевидно бяха купили пушката — и бяха поръчали на Диамант да достави още триста такива. Той с удоволствие извърши продажбата, нищо че пушката не беше негова.

Криминалистика… замислих се аз. Нещо в тази връзка човъркаше паметта ми.

Диамант отиде до тезгяха си и взе да рови отдолу за някакви кутии. Забеляза ме и ме отпъди с махване на ръка.

— Момче, можеш да се върнеш в склада и да продължиш с инвентаризацията. Повече не ми трябваш тук.

Сигурно трябваше да го послушам, обаче аз направих нещо глупаво.

— Почти съм готов, шефе. Бих искал да остана, ако може. Все още много неща за криминологичната апаратура не са ми известни.

Диамант спря и се вторачи в мен, а аз се постарах да изглеждам възможно най-невинно, пъхнал ръце в джобовете на якето си. Едно гласче в главата ми мърмореше: колко си глупав, колко си глупав, колко си глупав. Кога обаче щях да получа отново подобна възможност?

Криминологичната апаратура включва онези неща, които се ползват при оглед на местопрестъпление. А аз знаех за това малко повечко, отколкото бях подсказал на Диамант. Поне бях чел.

И помнех, че можеш да откриеш ДНК и пръстови отпечатъци с ултравиолетова светлина. Ултравиолетова светлина… тъкмо тя беше слабото място на Повелителя на нощта, както се твърдеше в моите записки.

— Добре — рече Диамант и пак почна да ровичка. — Само не се мотай в краката на Великия.

Направих няколко крачки назад и останах със сведен поглед. Повелителя на нощта не ми обръщаше никакво внимание, а хората му стояха със скръстени ръце, докато Диамант вадеше и редеше кутии. Попита ги от какво имат нужда и от техните отговори скоро разбрах, че някой в Нюкаго — Повелителя на нощта или лично Стоманеното сърце — се тревожи от убийството на Случайност.

Търсеха апаратура, която да установява присъствието на Епични. Диамант не разполагаше с такава; каза, че е чувал някой да продава в Денвър, но се оказало само слух. Оказваше се, че дозерите като онези на Възмездителите са трудни за намиране дори за човек като Диамант.

Освен това искаха техника за по-точно определяне на произхода на гилзите и експлозивите. Диамант можеше да удовлетвори това искане, особено за експлозивите. Извади няколко апарата от опаковките им от стиропор и картон, после показа някакъв скенер, който определя химическия състав на даден експлозив по пепелта след изгарянето му.

Аз чаках напрегнато. Служителката взе нещо, което приличаше на метално куфарче с ключалки отстрани. Тя го отвори и вътре се видяха разни по-дребни уреди в порьозни гнезда. Изглеждаха точно като криминологичните комплекти, за които бях чел.

Отгоре беше закрепен малък чип, който почна леко да присветва с отварянето на куфарчето. Трябва да беше упътването. Служителката небрежно махна с мобилния си пред чипа и свали инструкциите. Аз се приближих и повторих действията й. Тя ме изгледа сърдито, обаче скоро престана да ме забелязва и поднови огледа.