Стоманеното сърце

— Хайде да разбием на части — каза Проф, вдигна ръка и разчисти отвор върху стената, все едно избърсваше мръсотията от прозорец. Думите изхрущяха настрана — не изчезнаха, но се сбутаха, като че беше издърпал ново парче хартия от ролка. Вдигна тебешира към откритото пространство и започна да пише.

— Стъпка първа, имитираме могъщ Епичен. Стъпка втора, започваме да избиваме важните епични на Стоманеното сърце, за да го разтревожим. Стъпка трета, изкарваме го. Стъпка четвърта, убиваме го. Като извършваш това, възвръщаш надеждата на света и насърчаваш хората да се съпротивляват.

Кимнах.

— Само дето има проблем — каза Проф, докато все още драскаше по стената. — Ако наистина успеем да убием Стоманеното сърце, ще сме го направили, като имитираме някой силен Епичен. Тогава всички ще предположат, че зад поражението стои някой Епичен. Какво печелим?

— След успеха можем да обявим, че са били Възмездителите.

Проф поклати глава.

— Няма да подейства. Никой няма да ни повярва, не и след всички неприятности, през които трябва да минем, за да накараме Стоманеното сърце да повярва.

— Е, има ли значение? — попитах аз. — Ще бъде мъртъв.

После добавих по-кротко:

— А и аз получавам отмъщението си.

Проф се поколеба, тебеширът му спря на стената.

— Да — каза той. — Предполагам, че ще го получиш.

— И Вие го искате мъртъв — продължих аз и застанах до него. — Знам го. Мога да го видя.

— Искам всички Епични мъртви.

— Повече от това е — казах аз. — Виждал съм го във Вас.

Той ме мерна и погледът му стана корав.

— Това няма значение. Изключително важно е хората да знаят, че ние сме били зад това. Ти сам го каза — не можем да убием всеки Епичен. Възмездителите се въртят в кръг. Единствената ни надежда, единствената надежда на човешкия род е да убедим хората, че можем да се съпротивляваме. За да стане това, Стоманеното сърце трябва да падне от човешка ръка.

— Но за да се покаже, трябва да вярва, че го заплашва някой Епичен — казах аз.

— Виждаш ли проблема?

— Аз… — Започвах да го виждам. — Значи няма да имитираме някой Епичен?

— Ние го правим — отвърна Проф. — Харесва ми идеята, искрата. Просто посочвам проблемите, които трябва да разрешим. Ако този… Светлина ще убива Стоманеното сърце, трябва ни начин да гарантираме, че след това можем да убедим хората, че наистина сме били ние. Не е невъзможно, но затова трябваше да работя още върху плана и да го развия.

— Окей — рекох аз и се отпуснах. Значи все още бяхме в движение. Фалшив Епичен… душата на моя план си оставаше.

— За съжаление, има по-сериозен проблем — продължи Проф и потропа с тебешира си по стената. — Планът ти настоява да убиваме Епични от администрацията на Стоманеното сърце, за да го заплашим и да го изкараме. Заявяваш, че трябва да го направим, за да докажем, че в града се е появил нов Епичен. Само дето това няма да проработи.

— Какво? Защо?

— Понеже е точно това, което Възмездителите биха направили — обясни Проф. — Безшумно убиваме Епични и никога не излизаме на открито? Това ще го направи подозрителен. Трябва да мислим като истински съперник. Всеки, който иска Нюкаго, ще мисли по-мащабно. Всеки Епичен може да си има град; това не е трудно. За да искаш Нюкаго, трябва да си амбициозен. Трябва да искаш да бъдеш крал. Трябва да искаш Епичните да ти играят по свирката. Затова да ги убиваш един по един няма да има смисъл. Разбираш ли?

— Ще ти трябват живи, за да вървят след теб — произнесох аз, докато проумявах бавно. — Всеки убит от теб Епичен ще намали силата ти, след като завладееш Нюкаго.

— Точно така — съгласи се Проф. — Повелителя на нощта, Зарево, може би Конфлукс… те ще трябва да бъдат премахнати. Но ще трябва много да внимаваш кого да убиеш и кого да опиташ да купиш.

— Само че ние не можем да ги купим — казах аз. — Няма да сме в състояние да ги убедим, че сме Епични, не и за дълго време.

— Ето че забелязваш още един проблем — отбеляза Проф.

Прав беше. Клюмнах, като изфирясала газирана вода, оставена в чаша през нощта. Как не бях видял тази пробойна в плана си?

— Работя върху тези два проблема — каза Проф. — Ако ще имитираме Епичен — а аз все още смятам, че трябва — трябва да можем да докажем, че сме били зад това през цялото време. По този начин истината може да залее Нюкаго и оттук да се разпространи из Разединените Щати. Не можем просто да го убием; трябва да се заснемем как го правим. И трябва в последния момент да изпратим информация за плановете си на точните хора из града, тъй че да знаят и да могат да гарантират за нас. Хора като Диамант, неепични престъпни магнати, хора с влияние, но не пряко свързани с това правителство.

— Окей. А какво става с втория проблем?

— Трябва да ударим Стоманеното сърце по някое болезнено място — каза Проф, — но не можем да се занимаваме с това твърде много време и не можем да се фокусираме върху Епични. Трябват ни един или два мощни удара, които да го обезкървят, да го накарат да ни възприема като заплаха, и трябва да го направим като съперник, който иска да заеме мястото му.

— И…