Стоманеното сърце

Все пак бе странно, че не ме критикува за наклонността ми към мъст. Май беше първият човек, който не ми поднасяше някакви глупости за отмъщението.

— Чудесно — съгласих се аз. — Но смятам, че канализационната станция не е подходящото място за удар.

— Къде би отишъл ти?

— Електроцентралата.

— Твърде добре охранявана.

Проф прегледа бележките си и можах да видя, че има схема и на електроцентралата, с написано около нея. Беше го обмислял.

Развълнувах се от идеята, че и двамата сме мислили в едно и също направление.

— Ако е добре охранявана — казах аз — тогава взривяването й ще е много по-впечатляващо. А можем и да откраднем от батериите на Стоманеното сърце, докато сме там. Донесохме оръдие от Диамант, но то е изтощено. Трябва му мощен източник на енергия, за да работи.

Издигнах мобилния си до стената и пуснах видеото, на което електромагнитното оръдие стреля. То се появи на стената, избута настрана някои от тебеширените записки на Проф и тръгна.

Гледаше мълчаливо и когато свърши, кимна.

— Тъй, значи нашият фалшив Епичен ще има енергийни сили.

— И затова ще унищожи електроцентралата — потвърдих аз. — Съвпада тематично.

Епичните обичаха темите и мотивите.

— Твърде е неприятно, че разрушаването на електроцентралата няма да спре Правоприлагането — изкоментира Проф. — Конфлукс ги зарежда направо. Зарежда пряко и част от града, но разузнаването ни твърди, че го прави, като зарежда складирани тук батерии.

Той придърпа нагоре схемите на електроцентралата.

— Една от тези батерии може да зареди оръдието — те са извънредно компактни и съдържат повече заряд, отколкото би трябвало да бъде физически възможно. Взривим ли станцията и останалите от батериите, това ще причини сериозни щети на града.

Той кимна.

— Харесва ми. Опасно е, но ми харесва.

— Все пак ще трябва да ударим Конфлукс — казах аз. — Има смисъл, дори и за някой съперник от Епичните. Първо ликвидира електроцентралата, после премахва и полицейските сили. Хаос. Ще бъде особено добре, ако можем да убием Конфлукс с това оръдие и направим голямо светлинно шоу.

Проф кимна.

— Ще трябва да планирам още — каза той, вдигна ръка и изтри видеото. То изчезна, все едно нарисувано с тебешир. Бутна настрана още един куп писания и вдигна подобието си на тебешир, за да заработи. Обаче се спря и ме погледна.

— Какво? — попитах аз.

Отиде до възмездителското си яке, оставено на една маса, и извади нещо изпод него. Върна се и ми го подаде. Ръкавица. Един от тензорите.

— Упражняваше ли се? — запита ме той.

— Все още не съм много добър.

— Ставай по-добър. Бързо. Не искам групата да действа под възможностите си, а не ми се струва, че Меган може да накара тензорите да работят.

Взех ръкавицата и не казах нищо, при все че исках да попитам — А защо не ти, Проф? Защо отказваш да използваш собственото си изобретение?

Предупреждението на Тиа да не се ровя много-много ме накара да си държа езика.

— Изпречих се пред Повелителя на нощта — изломотих аз и чак сега си припомних причината да дойда и да говоря с Проф.

— Моля?

— Той беше там, на мястото на Диамант. Излязох и се представих за един от помощниците на Диамант. Аз… използвах неговия ултравиолетов скенер за отпечатъци, за да потвърдя слабото място на Повелителя на нощта.

Проф ме проучи внимателно; лицето му не издаваше чувства.

— Следобедът ти е бил зает. Предполагам, че си го извършил, излагайки на голям риск цялата група?

— Аз… Да.

По-добре да го чуе от мен, отколкото от Меган, която несъмнено ще докладва — в големи подробности — как съм се отклонил от плана.

— Обещаващ си — каза Проф. — Поемаш рискове; постигаш резултат. Имаш ли доказателство за това, което твърдиш за Повелителя на нощта?

— Имам запис.

— Впечатляващо.

— Меган не бе особено щастлива от това.

— Меган харесваше стария начин — обясни Проф. — Включването на нов член в групата винаги разстройва динамиката. Освен това мисля, че се притеснява, че я засенчваш. Все още й държи влага, че не можа да накара тензорите да работят.

Меган? Да се притеснява, че аз засенчвам нея? Проф сигурно не я познаваше особено добре.

— Върви си тогава — завърши той. — Искам да работиш бързо с тензора, когато ударим електроцентралата. И не се тревожи твърде много за Меган…

— Няма. Благодаря Ви.

— … притеснявай се от мен.

Замръзнах.

Проф започна да пише на дъската и не обърна гръб, докато говореше, но думите му бяха остри.

— Постигнал си резултат, рискувайки живота на моите хора. Предполагам, че никой не е пострадал, иначе досега да си го споменал. Както казах, обещаващ си. Но ако ти, Дейвид Чарлстън, необмислено причиниш смъртта на някой от хората ми, твоят проблем няма да е Меган. Аз няма да оставя от теб достатъчно, та тя да се занимава с него.

Преглътнах. Устата ми изведнъж бе пресъхнала.

— Поверявам на теб техния живот — продължи Проф, докато пишеше, — а на тях поверявам твоя. Не предавай това доверие, синко. Дръж импулсите си под контрол. Не действай, просто защото можеш; действай, понеже е правилно. Имаш ли това наум, ще бъдеш отличен.