Стоманеното сърце

Към средата на разтоварването Проф излезе от кабинета си за планиране. Дойде при нас, докато преглеждаше някакви книжа в папка.

— Научи ли нещо, Проф? — попита го Ейбрахам.

— По изключение, слуховете се носят както ни отърва — отговори Проф и хвърли папката на бюрото на Тиа. — В града се носят новини за нов Епичен, дошъл да предизвика Стоманеното сърце. Половината Нюкаго говори за това, докато другата половина се барикадира в мазетата си и чака битката да отмине.

— Това е чудесно! — изкоментирах аз.

— Да — Проф изглеждаше притеснен.

— Какво не е наред тогава? — попитах аз.

Той почука по папката.

— Тиа каза ли ви какво има на чиповете с данни, които донесохте от електроцентралата?

Поклатих глава и опитах да скрия любопитството си. Щеше ли да ми каже? Може би това щеше да ме насочи с какво се е занимавал Ейбрахам тайно през последните няколко дни.

— Пропаганда — обясни Проф. — Според нас сте попаднали на секретен отдел за обществено манипулиране в правителството на Стоманеното сърце. Донесените от вас папки съдържат заявления за печата, бележки за слухове, за които се планира да бъдат разпространявани, и истории за извършени от Стоманеното сърце неща. Повечето от тези истории и слухове са фалшиви, доколкото Тиа може да го установи.

— Не е той първият владетел, който измисля величествена история за себе си — отбеляза Ейбрахам и постави консерви с пилешко месо на една от издълбаните лавици, които заемаха цялата стена на задната стая.

— Но защо ще му е това на Стоманеното сърце? — попитах аз и обърсах чело. — Искам да кажа… той е практически безсмъртен. Не е като да му трябва да изглежда по-могъщ, отколкото е.

— Арогантен е — каза Ейбрахам. — Всички го знаят. Можеш да го видиш в очите му, в гласа му, в действията му.

— Да — съгласи се Проф. — По която причина тези слухове са толкова объркващи. Историите нямат за цел да го възвеличават — или ако целта им е такава, начинът му да го постига е странен. Повечето от разказите са за извършени от него жестокости. Убити от него хора, сгради — даже малки градчета — които се предполага, че е унищожил. Но нищо от това не е станало в действителност.

— Пуска слухове, че е изклал цели градчета? — попита Меган и прозвуча разтревожено.

— Дотолкова можем да кажем — потвърди Проф. И той се включи и помагаше да разтоварим сандъците. Забелязах, че щом той се появи, Меган спря да нарежда.

— Най-малкото някой иска Стоманеното сърце да изглежда по-ужасен, отколкото е в действителност.

— Може би сме попаднали на някаква революционна група? — пламенно предложих аз.

— Съмнявам се — отвърна Проф. — В една от главните правителствени сгради? С такава охрана? Освен това, от думите ви май излиза, че пазачите са знаели за мястото. Както и да е, много от тези истории са придружени от документация, според която те са били съчинени лично от Стоманеното сърце. Това подчертава лъжливостта им и нуждата да бъдат подкрепени от изфабрикувани факти.

— Постоянно се хвали — каза Ейбрахам — и измисля неща — само че сега министерството му трябва да направи всичките негови твърдения да звучат истински, иначе той ще изглежда глупаво.

Проф кимна и сърцето ми помръкна. Бях предположил, че сме открили нещо важно. Вместо това бях намерил единствено отдел, зает да изкарва Стоманеното сърце добър. И по-зъл. Или нещо друго.

— Значи Стоманеното сърце не е толкова ужасен, колкото би му се искало ние да смятаме — заяви Ейбрахам.

— О, той е ужасен — възрази Проф. — Би ли обяснил, Дейвид?

— Над седемнадесет хиляди потвърдени убийства на негово име — разсеяно изрекох аз. — Има го в бележките ми. Много са били невинни. Не може всичките да са измислица.

— И не са — потвърди Проф. — Той е ужасен, страшен индивид. Просто иска всички ние да го знаем.

— Колко странно — каза Ейбрахам.

Бръкнах в сандък със сирена, извадих увитите в хартия парчета и ги поставих в студеното хранилище на отсрещната страна на стаята. Толкова много от храните, които Възмездителите ядяха, бяха неща, които не можех да си позволя. Сирене, пресни плодове. Повечето от храната в Нюкаго трябваше да се доставя заради тъмнината. Беше невъзможно да се отглеждат плодове и зеленчуци на открито и Стоманеното сърце внимаваше да държи здраво земеделските земи около града.

Скъпи храни. Вече свиквах да ги ям. Странно колко бързо можеше да стане това.

— Проф — попитах аз, докато поставях пита сирене в хранилището — питал ли сте се някога дали Нюкаго вероятно няма да е по-зле без Стоманеното сърце, отколкото е с него?

На другия край на стаята Меган се обърна рязко и ме изгледа, но аз не я погледнах. Няма да му изпея какво каза, тъй че спри да ме зяпаш. Просто искам да знам.

— Вероятно ще е по-зле — отговори Проф. — Поне за известно време. Инфраструктурата на града вероятно ще рухне. Ще има недостиг на храна. Докато някой могъщ не заеме мястото на Стоманеното сърце и не гарантира работата на Правоприлагането, ще има грабежи.

— Но…