Стоманеното сърце

— Вземете тази. Тук имаме снимки от момента, когато Зарево „изгаря“ една сграда. Аз ги направих лично; виждате ли как хвърля огъня? Погледнете ли следите от изгореното на стените на другия ден в следващата поредица, то те са различни от направените от Зарево хвърляния. Истинските следи от изгоряло са били добавени от група работници през нощта. Прогониха всички от мястото, тъй че не можах да ги заснема, но доказателството от следващия ден е недвусмислено.

Меган изглеждаше дълбоко притеснена.

— Какво? — попита Коуди.

— Каквото казваш — отвърна тя. — Илюзионисти. Неприятни са. Просто се надявам да не ни се налага да се изправяме срещу такъв.

— Не мисля, че ще се налага — отговорих аз. — Обмислил съм го и въпреки репутацията на Зарево, той не изглежда изключително опасен. Не мога да му припиша смъртни случаи, а и рядко се бие. Трябва да е защото иска да внимава да не разкрие какво е в действителност. Имам фактите в тези папки. Щом Зарево се появи, само трябва да застреляме създателя на илюзията — мъжа на снимките — и всичките му илюзии ще изчезнат. Не би трябвало да е много трудно.

— Може и да сте прави за илюзиите — каза Коуди, докато преглеждаше друга група фотографии. — Но не съм сигурен за човека, който според теб ги създава. Ако Зарево беше умен, щеше да направи илюзиите и после да стане невидим.

— Възможно е да не го умее — отвърнах аз. — Не всички илюзионисти го умеят, дори и могъщите.

Запънах се.

— Но ти си прав. Не можем да сме сигурни кой създава фалшивия Зарево, но все още мисля, че Зарево няма да бъде проблем. Ние само трябва да го подплашим — да поставим капан, който ще разкрие илюзията му като неистинска. Когато го заплаши разобличаване, аз ще стрелям. От каквото успях да установя за него, май си пада страхлив.

Коуди замислено кимна.

Меган поклати глава.

— Смятам, че се отнасяте към това много несериозно.

Звучеше ядосана.

— Ако Стоманеното сърце наистина е баламосвал всички през цялото време, тогава е вероятно Зарево да е дори по-опасен, отколкото сме мислили. Тук нещо ме притеснява; не мисля, че сме подготвени за него.

— Ти така или иначе търсиш причина да прекратиш тази мисия — отвърнах й аз ядосано.

— Никога не съм казвала нещо такова.

— Няма нужда да го правиш. Аз…

Прекъсна ме движение в тунела в посока към скривалището и се обърнах навреме, за да видя как Тиа се катери, облечена в стари джинси и в якето си на Възмездителите. Коленете й бяха прашни. Изправи се усмихната.

— Открихме го.

Сърцето в гърдите ми подскочи и разтърси тялото ми с нещо като електричество.

— Слабото място на Стоманеното сърце? Открили сте какво е?

— Не — каза тя, а очите й явно блестяха от въодушевление. — Но това ще доведе до отговори. Аз го намерих.

— Кое, Тиа? — попита Коуди.

— Банковия трезор.

25.

— За пръв път започнах да вземам под внимание тази възможност, когато ти разказа историята си, Дейвид — обясни Тиа. Цялата група на Възмездителите я следваше по някакъв тунел в стоманените катакомби.

— И колкото повече проучвах банката, толкова по-любопитна ставах. Има странности.

— Странности? — попитах аз. Групата се движеше скупчено — Коуди държеше авангарда, а Ейбрахам ни пазеше тила. Бе заменил много хубавата си картечница с подобна, само че без толкова джунджурии.

Чувствах се много спокоен с него откъм гърба ни. Тези тесни места щяха да направят една тежка картечница особено смъртоносна за всеки, който опитва да ни доближи; стените щяха да действат като буфери от страните на кегелбан, а Ейбрахам нямаше да има никакъв проблем да улучи.

— Копачите — каза Проф. Беше до мен. — Не им е било позволено да разкопават мястото, където е стояла банката.

— Да — Тиа заговори енергично. — Било е много необичайно. Стоманеното сърце просто им е дал някакво указание. Хаосът на тези долни катакомби го доказва; лудостта им ги е правела трудни за контролиране. Но той е държал твърдо на една заповед — земята под банката да не бъде пипана. Нямаше да се замисля за това без разказаното от теб — че Стоманеното сърце бил превърнал почти цялата главна зала на банката в стомана при пристигането на Кривата линия същия следобед. Силите й са се състояли от две части…

— Да — казах аз, твърде развълнуван, за да не я прекъсна. Кривата линия — жената, която Стоманеното сърце доведе, за да закопае банката, след като избягах. — Знам. Силов дуализъм — съчетаването на две второкласни сили създава първокласна.

Тиа се усмихна.

— Чел си бележките ми за класификационна система.

— Мисля, че можем спокойно да ползваме същата терминология.

Свих рамене.

— Нямам проблем да мина на нея.

Меган ме погледна с намек за усмивка в ъгълчетата на устните.

— Какво? — попитах я аз.

— Читанка.

— Аз не съм…

— Остани съсредоточен, синко — каза Проф и сурово изгледа Меган; очите й светеха от удоволствие. — Обичам читанките.

— Не съм твърдяла, че не ги обичам — лекомислено отвърна тя. — Просто ми е интересно, когато някой се преструва, че е нещо, което не е.