Сватбата на Беки Б.

— Убедена съм, че не знаеш! И съм сигурна, че не си подслушвала в офиса на Робин, когато ми се обади, за да се оттегли от моята сватба!

— Наистина не съм била там! И не бих го направила! Виж какво… сигурна съм, че накрая всичко ще се уреди, повярвай ми! — Поемам си дълбоко дъх и не зная защо изтърсвам: — Ако трябва да бъда честна, подготовката за моята сватба също не върви особено гладко…

— Я стига! Наслушаах се достатъчно за твоята сватба! Целият шибан свят разбра за нея!

И тя се извърта на пети и се отдалечава като побесняла, а аз оставам, зяпнала след нея, напълно разтърсена.

Значи съм разрушила не само собствената си сватба, а и тази на Алиша! Колко ли други човешки съдби съм объркала! Колко ли хаос съм причинила, без дори да го съзнавам?

Опитвам се да пренасоча вниманието си обратно към шкафа с антични прибори, но все още цялата треперя. Добре де, стегни се най-накрая! Така. Ще се опитам да подбера няколко нещица. Това може и да ме поразвесели. Цедка за чай от деветнадесети век. Захарница със седефени инкрустации. Защо пък не? Човек никога не знае кога ще му потрябва подобно изискано нещо!

А вижте този сребърен чайник! Само за 5000 долара. На всяка цена ще си го включа в списъка, а после ще потърся и каничка за сметана, за да бъдат в комплект. Забелязвам, че млада двойка, облечени в дънки и тениски, са се появили на етажа и точно в този момент разглеждат същия този чайник.

— Виж това нещо! — казва момичето. — Чайник за пет хиляди долара! И за какво му е притрябвало на човек подобно нещо?!

— Ти не обичаш ли чай? — ухилва й се приятелят й.

— Естествено! Обаче я ми кажи, ако имаше пет хиляди долара, би ли ги похарчил точно за чайник?

— Когато се сдобия с пет хиляди долара, ще те уведомя — отговаря момчето. После двамата се засмиват и отминават, хванати ръка за ръка, щастливи, че се имат един друг.

И както си стоя пред античния шкаф, аз съзнавам, че изглеждам напълно абсурдно тук. Като дете, което си играе с дрехите на големите. За какво ми е наистина чайник за пет хиляди долара?!

Даже нямам представа какво търся тук. Нямам представа и какво правя.

Искам Люк.

Осъзнаването на този факт ме блъсва като внезапна приливна вълна, заливаща всичко останало. Изхвърляща всички излишни боклуци и предмети.

Това е единственото, което искам. Искам Люк отново да си стане нормален и щастлив.

Двамата да станем нормални и щастливи. Неочаквано пред мен изниква картина как двамата сме на някакъв пуст плаж. Как наблюдаваме залеза. Без никакъв багаж, без излишен шум. Само ние двамата. Заедно.

Очевидно някъде съм изгубила усещането какво е най-важното. Някъде по пътя съм свърнала настрани. Позволила съм си да бъда привлечена от целия този блясък и показност. От роклята, от тортата, от подаръците. Когато всъщност най-важното за мен на този свят е, че Люк иска да прекара остатъка от живота си с мен и че аз също искам да прекарам остатъка от живота си с него. Боже, каква глупачка съм била! Пълна глупачка!

Мобилният ми телефон започва да писука и аз бръквам в чантата си, изпълнена с надежда.

— Люк?

— Беки! Какво става при теб, по дяволите? — изписква гласът на Сузи в ухото ми, при това толкова силно, че едва не изпускам телефона от страх. — Току-що ми се обади Майкъл Елис! Казва, че продължаваш да организираш сватбата в Ню Йорк! Беки, направо не мога да повярвам!

— Моля ти се, не ми крещи! В момента съм в „Тифани“!

— И какво, по дяволите, правиш ти в „Тифани“?! В този момент би трябвало да се опитваш да оправиш цялата тази каша! Беки, ти не можеш да се ожениш в Америка! Просто не можеш! Това буквално ще убие майка ти!

— Знам. И няма да го направя! Или поне… — отмятам разсеяно косата си зад ухото и прошепвам: — О, Сузи! Направо нямаш представа какво става тук! Люк е изпаднал в криза на средната възраст… сватбената организаторка заплашва да ме съди… Имам чувството, че съм напълно изоставена…

И за мой най-голям ужас очите ми започват да се пълнят със сълзи. Завличам се зад античния шкаф и се отпускам върху килима, където никой не може да ме види.

— Оказвам се с две сватби, а не мога да се справя с нито една от тях! И в двата случая хората ще ми се разсърдят. И в двата случая ще разочаровам някого. А се предполага, че това би трябвало да бъде най-щастливият ден в моя живот! Както гледам, ще се окаже най-лошият. Най-най-лошият!

— Виж какво, Беки, не се разстройвай сега! — отстъпва малко приятелката ми. — Действително ли обмисли всички алтернативи?

— Да, обмислих ги. Хрумна ми да прибегна до двуженство. Хрумна ми дори да наема двойници…

— Тази идея никак не е лоша! — заявява замислено Сузи.