Светът е пълен с чудеса

След преместването откри, че предградията се пукаха по шевовете от надути майки — всички тези жени с титлата „госпожа“ пред името си, изпълнили биологичното си предназначение, които живееха чрез малките си подопечни. В действителност й липсваха сестрите й, Наоко, Клои и градът.

Ако се усмихнеше на някое детенце в парка или на улицата в предградието, самодоволните майки се държаха, сякаш се кани да отвлече детето им. Джесика тайно съжаляваше, че напусна старата си къща, предишния си живот, Наоко и Клои. Наоко разбираше, че никога не би наранила дете. Наоко знаеше, че тя обича децата. Наоко беше наясно, че това е само невинна усмивка.

— Трябва да пишкам — съобщи Меган. — Веднага.

Тя се измъкна от стола и почти в същия миг чу как бутилката с шампанско се разби в пода.

Погледна в дъното на ресторанта и видя Кърк.

Беше зяпнал корема й.

Когато излязоха от ресторанта, той чакаше на улицата.

— Искаш ли да се оправя с този тип? — Кат попита Меган. — Мили боже, та той работи за мен! Ще го ритам по задника чак до пустошта.

— Аз ще се оправя с него — отвърна Меган. — Излъгах, като казах, че е никой.

Те впериха очи в нея, после в младия австралиец.

— Нали не е… бащата? — попита Джесика. — Той е, нали? Той е бащата!

Кат я хвана за ръката, изведнъж разбрала.

— Хайде, Джес.

Баща им стоеше на бордюра и махаше на едно черно такси с жълта светлина, блажено несведущ за тези момичешки работи. Таксито отби и Меган целуна сестрите и баща си за довиждане. Те я оставиха с неохота, Кат обеща да се обади на другия ден, Джесика продължаваше да гледа Кърк и подсети Меган, че ще я придружи на следващите изследвания. Когато таксито потегли, Меган забеляза, че стои до нея.

— Откъде познавам този мъж? — попита.

— Баща ми е актьор — отвърна студено Меган, наежена от малко обидния му опит да води лек разговор. За какъв се взема? За гадже? — Откъде те познавам?

Той се усмихна широко, сякаш тя се опитваше да се пошегува с него.

— Хитро. Искаш ли да изпием по питие някъде? На съседната улица има бар.

— Без барове — отхвърли предложението Меган и покровителствено поглади корема си. — Никакви тълпи, цигарен дим и алкохол.

Той кимна.

— Глупава идея. Извинявай. Тогава какво?

Тя сви рамене.

— Можеш да ме изпратиш до колата.

Изглеждаше съкрушен.

— Добре.

Тръгнаха към колата на Меган и през цялото време той вървеше малко встрани, като че ли се боеше да не я докосне.

— Дали бебето…

Тя се засмя, искрено развеселена, после въздъхна.

— Е твое?

Стана му неудобно.

— Извинявай.

— Ей, имаш правото да попиташ — усмихна се Меган. — Няма нищо. Да, бебето е твое… Кърк, нали?

Шегуваше ли се? Все пак не бе забравила как се казва. Не можеше да познае кога се шегува и кога говори съвсем сериозно.

— Кърк. Да. Но защо не ми каза?

Тя отбягна погледа му.

— Нямах адреса ти. Нито номера ти.

— Дадох ти номера си!

Погледна го, този път някак отбранително.

— Да, но не можах да го намеря.

Той помисли малко.

— Майко мила, бременна си! В кой месец? Шести?

Предположението си го биваше. Меган се впечатли. Сигурно беше прекарал известно време около жени. Може би беше женен или разведен. Или пък имаше сестри. Или не му беше за пръв път.

— Трийсет и първа седмица. Шест месеца и малко отгоре.

Той се вторачи в корема й и притеснено сбърчи вежда. Не, като се замислеше, май не му се бе случвало преди. Беше поразен от разкритието. И тя му влизаше в положението. Ако не си поразен пред лицето на това всекидневно чудо, тогава никога няма да изпиташ подобно чувство.

— Наред ли е всичко с бременността? — попита той.

Меган го погледа косо.

— Какво те интересува?

Той подсвирна.

— Защото носиш моя син — отвърна тихо.

Тя се усмихна. Хубав беше, негодникът. И имаше добро сърце. Обяснимо беше защо бе пожелала да легне с него.

— Момиче е.

— Момиче? Момиче! — Никога не бе предполагал, че първото му дете ще бъде момиченце. Той се усмихна и кимна, осъзнал, че идеята му харесва. Момиченце!

— Тогава носиш дъщеря ми.

Меган спря и го погледна. Още не бе сигурна какво трябваше да бъде отношението й към този мъж. Но в момента нещо като крайно раздразнение изглеждаше подходящо.

— И какво от това? — попита.

Той трепна.

— Искам да кажа… Наистина, какво от това? Ще се ожениш ли за мен? И ще ме направиш почтена жена?

Той я погледна, сякаш наистина го обмисляше. За миг Меган се притесни, че ще коленичи пред нея.

— Ти това ли искаш?

— Не! Господи! — Тя отстъпи на две крачки от него. — Не си съвсем подходящ за съпруг.

— Нищо не знаеш за мен.

— Вярно. Не знам нищо за теб. Освен че имаш навика да сваляш момичета по купони.

Кърк изви вежда.

— Може би сега е подходящото време да ме опознаеш. Като ще раждаш нашето дете…

— Не се обиждай, Кърк, но няма смисъл. Ти си момче… скейтбордистче?

— През живота си не съм имал скейтборд.

— Спортен тип. Обигран с жените. Пораснал си донякъде, но все още момичетата и сексът са основното ти занимание. Сигурно искаш нещо повече от живота от това да учиш затлъстели туристи да се гмуркат.

Стана му приятно.

— Все пак ме помниш.