Светът е пълен с чудеса

Различно беше, когато, бяха по-големи. Тя бе убедена, че е родила най-красивите момиченца на света. Но дори тогава майчинството беше двайсет и четири часова работа. Това му беше лошото на децата — не можеш просто да ги издокараш и да им се любуваш. Все искаха нещо от теб.

Но, о, сети се как изглеждаха дъщерите й точно преди да ги напусне — източената единайсетгодишна, невъзможно сладката седемгодишна и тригодишната с издуто тумбаче — и нещо в Оливия, нещо, което мислеше, че отдавана е прегоряло, започна да боли. После някой проговори и то изчезна.

— Мога ли да ви помогна с нещо, скъпа? — попита сестрата на бюрото.

— Само гледам — отвърна Оливия Джуъл.

— Той има дъщеричка — обясни Паоло на барманката в онзи момент от вечерта, когато мъжете престават да се притесняват да заговарят бармана. — Попи. Казва се Попи. Тя е един малък боец.

Кърк се ухили гордо и взе чашата си, но тя вече беше празна.

— Нали? Боец. — Повтори той. — Боец ми е тя.

— Честито! — усмихна се барманката. Висока, руса, около трийсетгодишна. Тя забърса бара с мокра кърпа. — Почакай да видиш, когато започне да плаче в три сутринта. После и в четири. И отново в пет. Ще видиш тогава дали е малък боец!

Двамата я изгледаха как се отдалечава.

— Да не повярваш, че има деца — учуди се Кърк.

— Невинаги можеш да познаеш — каза Паоло. — Забелязал съм го.

— Искам тя да има хубав живот. Искам да бъде здрава и калена, да расте сред природата. Не като повечето днешни деца. Затлъстели. Наркоманчета. Искам да я науча да се гмурка! Знаеш ли какво ще направим, като поотрасне? Ще ходим да плуваме с делфините. Много ще й хареса. Попи ще пощурее по делфините.

— За теб, приятел. За трима ви.

— За трима ни — повтори Кърк и се взря в празната си чаша. — Да. Аз съм баща. Не мога да повярвам! Какво разбирам аз от деца?

— Ще се научиш. Как е Меган? Как е майката?

— Тя е страхотна. Много я бива. Ами… умълчала се е. Не говори много.

— Свиква. Свиква с идеята, че е майка.

Кърк замълча и Паоло се сети — отвъд еуфорията, отвъд бирата — този мъж го смяташе за непознат. Но тази вечер нямаше с кого другиго да поговори.

— Много й мина през главата. Прееклампсията. Безкрайните изследвания. Неведението кога ще се роди бебето. Цезаровото сечение. Майко мила, отвориха я като консерва говеждо! Макар че всички казват, че много го бива. Господин Стюарт. Оставял почти незабележими белези, казват. Почти не се забелязвали. А сега Попи е в кувьоз. Меган… не знам. Има вид на прегазена от валяк. Като в анимационните филмчета — и сега не може да се изправи. Между нас казано, все си мислех, че ще се зарадва повече. Че ще бъде по-щастлива…

— Все още свиква — повтори Паоло. Не можеше да проумее една жена да роди и да не е най-щастливата жена на света. Той помаха на барманката. — Може ли да ни донесете още две бири?

— Но какво очаквах аз? — каза Кърк. — Ние не сме като теб и съпругата ти. Не сме близки. Меган почти не ме познава.

Барманката постави бирите пред тях.

— Почакай да започнат коликите — намеси се тя.

— Дайте си време. Меган е млада. Най-малката от сестрите.

— Да, млада е. Но не чак толкова. В смисъл, бабите и дядовците ни, родителите ни не биха рекли, че двайсет и осем годишна жена е твърде млада да има дете, нали? Според тях дори малко е закъсняла.

Паоло се замисли.

— Смятах мама и татко за хора на средна възраст, когато бяха на двайсет и осем.

— Смешна работа. В наше време хората нямат деца в… как ги наричахте — детеродните си години.

— Съвсем вярно. Виж Кайли Миноуг. Твоята сънародница.

— Бог да я благослови, приятел.

— Всички я смятат за най-желаната жена на земята. Но Кайли е… на колко? Трийсет и нещо.

— Най-малко.

— Тя изглежда фантастично. Две мнения няма. Както и да е. Жена в разцвета на силите си. Никой не може да го оспори. Но трябва да се запиташ за яйцеклетките й.

— Яйцеклетките на Кайли?

Паоло кимна.

— Яйцеклетките на Кайли не са в първа младост. От гледна точка на яйцеклетките, те са на средна възраст. Известно ли ти е какво става с яйцеклетките на жената след трийсет и пет? Новините никак не са добри. Затова е цялото бързане. Жената иска бебе, но не може да намери подходящия мъж.

— Това им е най-големият проблем на съвременните момичета, нали? — Кърк се протегна за бирата си. — Прекарват детеродните си години с мъже, които не им харесват.

Барманката събра чашите и забърса надве-натри пред тях.

— Почакай да започнат да му никнат зъби — предупреди.

След като отнесоха бебето, дадоха на Меган снимка. Снимката беше залепена на бяло картонче с думите „Казвам се…“ и „Тежа…“. На мястото за име някой беше написал Попи, но теглото не беше попълнено. Нищо, с което да се похвалиш, помисли си Меган.

На снимката Попи изглеждаше стара — сбръчкано малко старче, облечено в зимни дрехи. Горкото, помисли си Меган. Коя си ти?

На вратата леко се почука и се показа силно гримираното лице на майка й.

— Чук-чук. Има ли някой вкъщи? — попита Оливия.

— Видя ли бебето?

— Надникнах. Набързо. Тя е абсолютна красавица. — Докосна ръката на дъщеря си, като внимаваше да не закачи системата, която я зареждаше с морфин. — А ти, Меган, как си?