Таен вампир

- Не исках да го допускам,защото те поставя под голяма опасност.Не можеш и да си представиш каква опасност.

-Теб също.-каза Попи.Беше първият път, когато се замисли за това.Сега тази възможност и се появи в ума като мехурче-..искам да кажа..-каза бавно, пояснявайки се - ако е против правилата разкриването на хората или обикването им.., и ти ги нарушаваш,би трябвало да има някакво наказание за теб...- казвайки го,разбра какво бе наказанието.

Лицето на Джеймс се покри в сенките още повече

- Не се притеснявай за това-каза със своя древен студен глас.

Попи никога не приемаше съвети, дори и от Джеймс. Една вълна на раздразнение и яд премина през нея- животински гняв,като висока температура.

- Не ми казвай да не се притеснявам за това.

Сбърчи чело

- Не ми казвай да не ти казвам..- започна, но се спря

- Какво правя?Все още си болна и се променяш, а аз си седя тук просто така.

Повдигна ръкава на якето и премина един нокът по китката си.Където минаваше нокътят ,излезе кръв. Изглеждаше черна в тъмното. Но Попи се взря в течността.Устните й се отвориха и дишането и се ускори.

- Хайде-каза Джеймс, и подаде китката си. В следващата секунда, устните на Попи бяха впити в раната, като че ли се опитваше да изсмуче отровата на някоя отровна змия.

Беше толкова натурално, толкова просто. Това беше, от което се нуждаеше, когато изпрати Фил да търси пируети от череша и сок от боровинка. Това сладко и опияняващо нещо беше, от което се нуждаеше,това и нищо друго. Попи смучеше хищно.

Всичко беше хубаво:близостта, богатият вкус, силата и жизнеността, които я изпълваха, топлейки я. Но най-хубавото,най-хубавото от всичко беше чувството на докосването до ума на Джеймс.Накара я да се изстене от удоволствие.

Как можеше да му се ядосва? Сега чувствайки го и се струваше нелепо.Никога не би познавала някои така както познаваше Джеймс.

„Съжалявам”-помисли си към него и усети как той приемаше извиненията й.Съединена приятно към него чрез ума му.

„Вината не беше твоя”-каза.

Разумът на Попи сякаш се прочистваше с всяка глътка... беше като да се събудиш от дълбок и дълъг сън.

„ Желая това никога да не свършва”-помисли си тя, но не към него а към самата себе си.

Но почувства неговата реакция-и тогава почувства как я погреба бързо.Не прекалено бързо.Попи го усети.

„Вампирите не си правят това един на друг”

Попи се уплаши.Никога няма да имат това удоволствие след като се промени? Не можеше да го повярва: отрече се. Би трябвало да има някакъв начин. Отново почувства реакцията на Джеймс , но точно когато се приближаваше към нея, той дръпна леко ръката си.

- Ще е по- добре да не приемаш повече за тази нощ-каза той и неговият глас й се стори различен.

Умственият му глас и този, който звучеше сега, беше сякаш на двама различни хора. Да си сам е ужасно. Как щях да оживея ако не мога никога вече да се докосна до ума му? Ако трябваше да използвам думи,което доскоро беше грозна форма за комуникиране. Беше жестоко и несправедливо и всички вампири би трябвало да са идиоти ако се съобразяваха с нещо по-малко от това.

Преди да може да си отвори устата и за да каже думите, които си мислеше и да обясни на Джеймс, вратата се отвори. Фил се огледа.

- Можеш да влезеш-каза Джеймс- Имаме да обсъдим много неща.

Фил погледна Попи

- Ти.. - спря се и преглътна преди да довърши изречението и с прегракнал глас въздъхна- по-добре ли си?

Не беше нужно да си телепат, за да видиш отвращението му. Погледна към устните й, а след това на друга страна. Попи си даде сметка какво е видял. Едно петно сякаш е яла боровинки.Избърса устните си с опакото на ръката. Искаше да каже ,че не е отвратително. Беше част от природата. Един начин на живот, чист живот. Таен и красив. Добър. Което каза беше:

- Не говори,след като не си го опитал.

Филип направи една гримаса на ужас. И най-странното беше, че Джеймс беше съгласен с него. Попи можеше да го види - Джеймс мислеше, че споделянето на кръв е нещо тъмно и злодейско. Чувстваше се виновен. Попи се отдаде на една дълга и дълбока въздишка и добави.

- Момчета..

- По-добре си-каза Фил и изобрази семейната усмивка.

- Предполагам, че преди това бях много странна-каза Попи-Съжалявам.

- „Много” не е точната дума.

-Вината не беше нейна – каза Джеймс на Фил

 – Двата вида кръв действат един с друг-борят се. Виж, ако искаш научно обяснение, е нещо такова. Кръвта на вампира унищожава хемоглобинът- червените клетки- на човешката кръв. След като веднъж унищожи достатъчно, спираш да добиваш кислорода, който ти е нужен за да мислиш добре. И когато унищожи още, те оставя без кислород, за да живееш.

-Така че кръвта на вампира е нещо като отрова - каза Фил с тон, който показваше, че винаги до е знаел

Джеймс сви рамене. Не гледаше нито Фил, нито Попи.

- По един начин - да. Но по друг е универсално лекарство. Прави така, че раните заздравяват по-бързо, прави така,че кожата се регенерира. Вампирите могат да живеят с много малко кислород, защото клетките им са много по-издръжливи. Кръвта от вампир прави всичко,освен да транспортира кислород.