Таен вампир

„Значи ето как се справя с това”, помисли си Филип.- „Пълно отрицание”. Все пак той имаше цялата необходима информация. Имаше чист поглед върху ситуацията и знаеше какво трябва да направи.

- Ще те оставя да си починеш – каза той, чуквайки по ръката и. На допир тя беше студена и крехка, пълна с малки костици като птиче крило.- До после.

Той излезе от къщата й без да каже на никои къде отива. Отне му само десет минути, за да стигне сградата с апартаменти , понеже караше бързо. Никога не бе влизал в апартамента на Джеймс, който от своя страна го посрещна с едно студено

„ Какво правиш тук?”.

- Мога ли да вляза? Имам нещо да казвам.

Джеймс се дръпна назад, за да може Фил да влезе. Мястото беше просторно и празно. Имаше един стол до масата, еднакво разхвърляно бюро и квадратна грозна табуретка. Картонени кутии с книги и дискове бяха наредени по ъглите.

Една врата водеше до спалнята.

- Какво искаш?

- Първо трябва да обясня нещо. Знаеш ,че не можеш да направиш нищо за това, което си, но и аз не мога да направя нищо за това как го намирам. Не можеш да се промениш, нито пък и аз. Искам да разбереш това от началото.

Джеймс кръстоса ръце пред гърдите си.

- Можеш да пропуснеш лекцията.

Фил преглътна. Отне му два – три опита преди да може да изрече думите си, преди да преглътне високомерието си.

- Искам да помогнеш на сестра ми.

Глава девета

Попи се премести на леглото.

Беше нещастна.Беше топла тъга, развълнувано навлизаща под кожата й. Излизайки от тялото и от ума й.

Ако не беше толкова слаба, щеше да се събуди и да се опита да контролира чувството. Но тя имаше мускули като спагети и нямаше да ходи никъде.

Умът й беше просто облачен.Тя не се опита да мисли повече. Беше по-щастлива докато спеше.

Но тази вечер тя не можеше да спи.Все още можеше да усети пируета на череша по устните си. Би опитала да махне вкуса с вода, но само от мисълта за водата й се повдигаше.Водата не беше добра идея. Тя не се нуждаеше от нея. Попи се обърна и притисна главата си на възглавницата. Не се нуждаеше от него, но разбираше, че не го постига.

Един лек звук дойде от коридора. Стъпки. Стъпките на поне двама. Не звучаха като стъпките на майка й или тези на Клиф, освен това те със сигурност си бяха легнали.

Леко почукване на вратата й, и тогава една лека светлинка се появи при отварянето на вратата. Фил прошепна:

-Попи,спиш ли ? Мога ли да вляза?

Пред негодуванието на Попи, влезе, без да чака отговор. И някой беше с него. Не беше просто някой. Беше той. Този, който беше причинил толкова болка. Предателят, Джеймс.

Яростта даде сила на Попи да седне на леглото.

- Отивай си! Ще те нараня!-предупреди елементарно.Беше животинска реакция.

- Попи, моля те. Позволи ми да говоря с теб.-каза Джеймс.И тогава нещо невероятно се случи.Дори Попи в своя яд разбра, че беше невероятно.Фил каза:

- Моля те, Попи, направи го. Изслушай го.

Фил на страната на Джеймс?

Попи беше прекалено объркана, за да протестира, когато Джеймс се приближи и коленичи.

- Попи, зная, че си неспокойна. И вината е моя, направих грешка.Не исках Фил на разбере какво ставаше наистина, така че му казах, че се преструвам че ми пука за теб. Но не беше истина.

Попи се намръщи.

- Ако погледнеш в чувствата си, ще разбереш че не е истина.Превръщаш се в телепатка и мисля, че вече имаш достатъчно сила, за да ги прочетеш.

Зад Джеймс , Фил се почувства неудобно от споменаването на телепатията.

- Мога да кажа, че е истина - каза, карайки Попи и Джеймс да го погледнат изненадани.

- Разбрах го, говорейки с теб - Каза на Джеймс, но без да го поглежда.

-Вероятно си някакъв тип урод, но тя наистина те интересува.Не се опитваш да я нараниш.

- Сега ли го разбираш? След като причини всичко това..? - Джеймс скочи и тросна главата си , центрирайки се отново на Попи.

- Попи, концентрирай се. Усети това, което аз усещам. Открий истината сама.

„Няма да го направя и няма как да ме накараш”-помисли си Попи.Но част от нея искаше да разбере дали беше истина, беше повече нерационална и ядосана.Неуверено потърси ума на Джеймс-не с ръцете си а със разсъдъка си.Не можеше да обясни как го е направила. Просто го направи.

И намери разума му, брилянтен като диамант и изгарящ със сила.Не беше безразлично да е едно цяло с него, също както, когато споделяха кръвта си. Беше като да го гледа отвън,чувствайки емоциите му от дистанция.Но беше достатъчно. Топлината и защитата която чувстваше към нея бяха ясни. Както и мъката: болката, чувствайки, че го боли - мразеше я .

На Попи й се събраха очите.

- Наистина те е интересувало - прошепна.

Сивите очи на Джеймс се срещнаха с нейните и в тях имаше нещо, което Попи никога не бе виждала .

- Има два основни закона в Нощния свят.-каза спокойно

- Един-да не се казва на хората, че съществува. И другата е да не се влюбваш в човек. Наруших и двата.

Попи знаеше блуждаещо, че Филип си тръгва от стаята. Цепнатината светлина изчезна, когато затвори вратата.Лицето на Джеймс беше наполовина в сянка.

- Никога не можех да ти кажа какво чувствам към теб. - каза Джеймс