Таен вампир

Джеймс бе научил нещо от случилото се с Попи в болницата – първо показвай, после казвай. Този път не каза нищо. Хвана Фил за косата и наведе главата му. Зад магазина имаше само една малка лампа, но бе достатъчна, за да разкрие гледката, която се откри пред Филип. Големи, остри зъби спускащи се над него.

Беше достатъчно ярка, дори и без изострения му поглед в мрака, за да види как зелените очи на Фил се разшириха, когато ги видя. Момчето изкрещя и пребледня, но Джеймс знаеше, че не е от страх, а че невероятното се оказа истинско.

- Ти си...

- Точно така – каза му и го писна.

Фил почти изгуби равновесие. Хвана се за контейнера, за да успее да се задържи на крака.

- Не го вярвам! – Каза той.

- Напротив – отговори му. Джеймс не бе скрил острите си зъби, знаеше, че очите му са сребристи, и че Фил трябваше да повярва сега, на този паркинг.

Фил се взираше вцепенено в сребристите очи, искаше му се да отмести поглед, но не можеше. Лицето му пребледня, а той продължаваше да преглъща сякаш се разболяваше.

- Господи – каза накрая. – Знаех, че нещо не е наред с теб, нещо наистина странно. Никога не разбирах защо ме побиват тръпки, когато съм покрай теб.

„Отвращавам го”, осъзна Джеймс. Омразата у Фил се бе стопила. „Смята, че съм по-малко човек от него”.

Това не вещаеше нищо добро за останалата част от плана му.

- Сега разбираш ли с какво мога да и помогна?

Фил, който се бе подпрял с една ръка на стената, а с другата все още се придържаше за контейнера, бавно поклати глава. Нетърпението нарасна в гърдите на Джеймс.

- Попи има рак, а вампирите не се разболяват. Имаш ли нужда от още разяснения? – Изражението на Фил му подсказа отговора.

– Ако – Джеймс стисна зъби и продължи – обменя достатъчно кръв с Попи, за да я превърна във вампир, тя повече няма да е болна от рак. Всяка клетка в тялото и ще се промени и живота, ще се превърне в безупречен, лишен от всякакви болести. Ще придобие сила, за която хората само са си мечтали и ще стане безсмъртна.

Последва много дълга пауза. Джеймс виждаше как думите му проникваха в съзнанието на Фил. Мислите му

бяха несвързани и калейдоскопични, така че Джеймс не можеше да ги свърже, но очите на момчето се разшириха, а лицето му стана мъртвешки бяло.

- Не можеш да и причиниш това – каза накрая, но не сякаш протестираше срещу идеята, защото бе твърде радикална, твърде нова, а с пълно убеждение и изключителен ужас.

- Това е единствения начин – отговори Джеймс. – Фил отново поклати глава, с разширени и като в транс очи.

- Не, тя не би го пожелала. Не и на толкова висока цена.

- Каква цена? – Попита Джеймс още по нетърпеливо, но някак предпазливо и раздразнено, сякаш осъзнаваше, че разговора ще се превърне в психологически двубой. Трябваше да избере някое не чак толкова публично място, защото тук трябваше да отваря очите си на четири за евентуални проблеми.

Фил пусна контейнера за боклук и се изправи. В очите му се четеше страх, примесен с ужас, но непоколебимо срещна погледа на Джеймс.

- Просто има някои неща у хората, които са много по важни от оцеляването. – Каза му Фил

– Ще разбереш това.

„Едва ли”, помисли си Джеймс. Прозвуча му сякаш младши космонавт обяснява на някакво извънземно.

„Няма да намериш земни хора толкова лесно, колкото си го представяш”. А на глас каза:

- Просто има някои неща у хората, които са много по важни от оцеляването. – Каза му Фил

 – Ще разбереш това.

- Да не си луд? Виж, Фил, роден съм в Сан Франсиско. Не съм някакво влечуго от Алфа Центаури и закусвам с Уеатийс.

- А какво ядеш за следобедна закуска? – попита Фил, а зелените му очи потъмняха злобно. – Или тези кучешки зъби са само за украса?

Отиди при него, мозъкът на Джеймс му заповяда. Той се огледа.

- Добре, уцели ме. Има някои особености. Никога не съм казал, че съм човек. Но не съм някакво...

- Ако ти не си чудовище, не си представям какво е.

Не го убивай, помисли си Джеймс бесен. Трябва да го убедиш.

- Фил, ние не сме като тези от филмите. Не всички имаме сили. Не можем да минаваме през стени, нито да пътуваме във времето. И няма нужда да убиваме, за да се храним. Не сме лоши, поне не всички от нас. Не сме прокълнати.

- Вие сте неестествени – каза тихо Филип и Джеймс осъзна, че го говори от сърцето си. - Вие сте грешни.

Не бива да съществувате.

- Защото сме по-високо в хранителната верига от вас ли?

- Защото хората не са създадени да се хранят с други хора.

Всъщност Джеймс не спомена, че неговият род не смята този на Фил са хора.

- Правим това, което ни е нужно, за да оцелеем. Пък и Попи вече се съгласи.

Филип замръзна.

- Не, тя не би искала да се превърне в нещо като... теб.

- Тя иска да живее или поне искаше докато не ми се разсърди. Сега тя бавно умира, понеже не пое достатъчно от кръвта ми, за да завърши трансформацията. Благодарение на теб – той направи кратка пауза и продължи умишлено.

– Виждал ли си труп на три седмици , Фил? Защото в това ще се превърне ако не се добера до нея.

Лицето на Фил се изкриви от болка. Той удари с юмрук металния контейнер.

- Мислиш, че не го знам ли? Живея с тази мисъл от понеделник.