Таен вампир

Устните му се раздалечиха, за да открият деликатните му остри зъби, които заби в собствената си ръка.

Имаше нещо хищническо в движенията му. Кръвта бликна червена, като сироп в бурканче с конфитюр от череши. Докато Попи се навеждаше напред и раздалечаваше устните си на вратата се почука. Двамата замръзнаха на място. Отново се почука. В това объркано и отслабнало състояние момичето не можеше да помръдне. Единствената мисъл, която отекваше в мозъка й бе: „ Боже, дано не е...” Вратата се отвори. Беше

Фил.

Той вече говореше, когато подаде главата си през вратата.

- Попи, будна ли си? Мама каза...

Филип рязко влезе в стаята, търсейки с ръка ключа за лампата на стената. Внезапно стаята се озари. „О, чудесно”, помисли си момичето безнадеждно.

- Какво става тук ? – Попита той с тона, с който бе изиграл главната роля в „Десетте Божи заповеди” навремето, но преди Попи да успее да събере достатъчно сили, за да му отговори, Фил бе сграбчил Джеймс за ръката.

- Фил, недей – смотолеви тя. - Ти си идиот!

- Бяхме се договорили, – изръмжа Фил на Джеймс – а ти наруши споразумението!

Джеймс също го хвана за ръката, толкова грубо, колкото и Филип го бе хванал. Попи имаше ужасяващото чувство, че двамата ще се сбият. Боже, ако можеше само да мисли трезво. Тя се почувства толкова жалка.

- Останал си с грешно впечатление. – Процеди Джеймс през зъби.

- С грешно впечатление ли? Влизам и заварвам двама ви в леглото със спуснати завеси и ми казваш, че съм останал с погрешно впечатление?

- На леглото – прекъсна го Попи, но Фил я игнорира.

Джеймс го разтърси. Костваше му минимални усилия, а главата на Фил се заклатушка бясно напред назад. Попи осъзна, че Джеймс не е от най-благоразумните в момента. Спомни си за металният крак на стола и реши, че е време да се намеси.

- Пусни го – развика се тя, застана помежду им, за да хване ръката на някого от тях. – Спрете се! – После отчаяно добави.

 – Фил, знам, че няма да разбереш, но Джеймс се опитва да ми помогне.

- Да ти помогне ли? Не мисля така. – После се обърна към Джеймс с думите:

- Погледни я! Не виждаш ли, че тази глупава преструвка я прави по-слаба? Всеки път, когато ви заварвам заедно лицето й е бяло като платно. Ти само влошаваш нещата!

- Глупава преструвка ? - Гласът й не бе много висок, но бе достатъчно, за да се обърнат към нея.

- Съжалявам – каза й Фил. Не исках да ти го казвам...

- Млъкни! – Процеди Джеймс предпазливо.

- Но трябва. Този идиот си играе с чувствата ти. Призна ми го. Каза, че те съжалява, и че да се преструва, че те харесва, те кара да се чувстваш по-добре. Егото му е толкова голямо, че може да напълни цял стадион.

- Да се преструва ? – Повтори тя и седна обратно на леглото. Попи усещаше бучене в главата си и нарастващ гняв в гърдите си.

- Той е луд – каза Фил. – Чуй ме...

Но Попи не го слушаше. Проблема бе, че усещаше колко много съжалява Фил, но беше много по- убедително отколкото гневно. Честността, прямотата и доверието му почти никога не лъжеха, което значеше, че Джеймс лъже. Попи изригна като вулкан.

- Ти ... – Обърна се към Джеймс. – Ти... – Не можеше да намери подходящата дума, за да го опише. Попи се почувства по-наранена и предадена отколкото през целия си живот. Мислеше си, че го познава, вярваше му безусловно, което правеше предателството му болезнено. – Значи всичко е било преструвка, така ли ? – Вътрешният глас й казваше да спре и да обмисли случилото се. Не беше в състояние да взима разумни решения, но не бе и в състояние да се вслуша в него. Собствения й гняв й пречеше да разсъждава трезво, ако въобще имаше причина да се гневи.

– Просто си ме съжалявал? – Прошепна тя и някак си цялата скръб и ярост, която бе събрала през последния ден, избликна. Бе заслепена от болката и единственото, което я интересуваше бе да нарани Джеймс така, както той бе наранил нея.

Джеймс дишаше тежко, а думите му излизаха забързано.

- Попи, затова не исках Филип да знае...

- Нищо чудно – разбушува се тя.

 – Нищо чудно, че не каза, че ме обичаш – продължи тя без да я интересува, че Фил бе в стаята.

– Нищо чудно, че правеше всички други неща, но никога не ме целуна. Не искам съжалението ти!

- Какви други неща? – Изкрещя Филип.

– Ще те убия, Расмусен! – Той се измъкна от хватката на Джеймс, който от своя страна бързо уви ръка около косата на момчето. Когато Фил се разконцентрира, Джеймс го приклещи в гръб към хватката си.

Попи чу забързани стъпки идващи откъм коридора.

- Какво става тук? – Попита майка й задъхана, опитвайки се да възприеме сцената разиграла се в стаята на дъщеря й.

Почти веднага Клиф се появи зад майка й.

- Каква е тази врява? – Попита той, а челюстта му стана необичайно квадратна.

- Ти си този, който в момента я излага на опасност – изръмжа Джеймс в ухото на Филип, а погледа му бе необуздано див, нечовешки.

- Пусни брат ми – развика се Попи, а очите й се напълниха със сълзи.

- Господи, скъпа – с две крачки майката се приближи до леглото и прегърна дъщеря си. – Махайте се оттук, момчета!

Дивото в Джеймс утихна и той изгуби надмощието си над Филип.

- Съжалявам, но трябва да остана. Попи...