Таен вампир

- Но не и от мен.

- Не. Как да ти обясня – Джеймс я погледна. – поемането на кръв може да доведе до други неща, не винаги е просто хранене. Казват, че единственото удоволствие, което можем да изпитаме, е насладата от болката.

И досега беше така.

Попи кимна, опитвайки се да се задоволи от отговора му.

- Освен това може да е опасно – продължи той. – Може да приключи с омраза и дори с убийство. За постоянно убийство говоря.

Момичето остана изненадано.

- Няма да убиеш никого.

Джеймс се взираше в нея. Навън беше облачно, а светлината в стаята на Попи бе бледа. На нея лицето на Джеймс изглеждаше бледо, а очите му – сребърни.

- Вече съм убивал – каза той с равен и открит глас. – Убивал съм, защото не бяхме обменили достатъчно кръв. Човекът така и не се превърна във вампир.

Глава седма

- Трябва да си имал някаква причина – каза тя решително. Когато Джеймс я погледна тя се сви. – Познавам те! – Познаваше го по начин, по който не познаваше никой друг.

Джеймс погледна встрани.

- Не, нямах причина, но има някои смекчаващи вината обстоятелства. Мислиш ли, че съм бил подготвен, след като все още сънувам кошмари? – Звучеше толкова измъчен, толкова тъжен. „Живее в самотен свят изпълнен с тайни. Трябвало е да пази най-голямата си тайна от всички, включително и от мен”, помисли си Попи.

- Сигурно е ужасно – каза тя,осъзнавайки, че го е изрекла на глас.- Да таиш това в себе си през целия си живот, да не споделяш с никого, да се преструваш, че нищо не се е случило.

- Попи! – Джеймс потръпна, опитвайки се да сдържи емоциите си.

- Недей!

- Да не ти съчувствам ли ?

Той поклати глава.

- Никой никога не ме е разбирал. – След кратка пауза продължи. – Как може да ми съчувстваш, след всичко на което те подлагам?

- Може би, защото ме е грижа за теб.

- Може би затова не те третирам, както Михаела и Жаклин – каза той.

Попи погледна към изваяните черти на лицето му, към кичура кафява коса, който се разстилаше по челото му като коприна. Остана без дъх. „Кажи „Обичам те!”” , заповяда му мислено. „Кажи го, глупчо такъв!” Но двамата не бяха свързани, а Джеймс не даваше ни най-малък признак, че е чул думите й. Вместо това той се обърна бързо и целенасочено към нея.

- По-добре да започнем веднага. – Джеймс се изправи и дръпна завесите.

– Слънчевата светлина блокира вампирските ми сили – каза и той.

Попи се възползва от настъпилото мълчание, за да отиде до CD плейъра. Музиката се бе сменила с някаква датска клубна песен, която бе идеална за холандски скипи танц, но не бе много романтична. Тя смени песента и усили звука, когато зазвуча нежната като кадифе португалска елегия. Когато се върна обратно на леглото почувства, че двамата се намират в техния малък свят - неясен, самотен, затворен в смътно бяла черупка.

- Готова съм – каза момичето, а Джеймс се приближи до нея. Дори в полумрака Попи се почувства хипнотизирана от очите му. Те бяха като прозорец към един далечен и мистериозен свят. „Нощният свят”, помисли си тя и се наведе, когато той я взе в обятията си. Тогава почувства сладката болка от ухапването.

Но най-хубавото бе, когато душата му се докосна до нейната. Единството, чувството за пълнота преминаха през тялото и като лъч светлина. Още веднъж почувства, че се разтапят, разтварят и сливат, на всякъде, където се докоснат. Усещаше пулсът си, отекващ през неговия. Бяха все по-близо един до друг, докато Попи не усети нещо, което я отблъсна.

- Какво има, Джеймс ? – Попита го мислено.

- Нищо – отговори и той, но Попи усещаше, че това не е истина. Опитваше се да се противопостави на нарастващата връзка между тях, но защо ? – Попи, не искам да те въвличам в нищо. Това, което изпитваме помежду си е изкуствено.

- Изкуствено? – Това бе най-истинското чувство, което бе изпитвала в живота си. В момента на сладост, тя усети нарастващия, болезнен гняв у Джеймс. Попи не се предаваше пред страха. – Щом не можеш да му устоиш защо се опитваш ? – Попита го тя победоносно. Момичето чу нещо като вътрешен смях и тогава двамата бяха притиснати един в друг от изблика на истинските емоции помежду им.

„Кръвната връзка”, помисли си Попи, когато Джеймс най-после вдигна глава. „Няма значение ако не ми каже, че ме обича. Тя ни свързва и нищо не може да промени това”. За минута или две момичето щеше да подпечата тази връзка като поеме от кръвта му. „Опитай и се съпротивлявай срещу това”, помисли си тя, но се стресна, когато Джеймс нежно се засмя.

- Пак ли четеш мислите ми ? – Каза на глас той.

- Не точно. Всичко си предвидил, бива те в това. От теб ще излезе добър телепат. – Странно. В този момент Попи не се чувстваше силна. Беше слаба като увяхващо цвете. Нуждаеше се от...

- Знам – прошепна той. Докато все още я държеше в обятията си, Джеймс вдигна ръка към устата си, но Попи го възпря с ръката си.

- Джеймс, колко пъти трябва да правим това преди да се трансформирам?

- Мисля, че още веднъж – отговори й тихо. – Този път поех доста. И ти трябва да направиш същото, а следващия път, когато го направим...

„Ще умра”, помисли си тя. „Поне знам колко време ми остава като човек”.