Таен вампир

Джеймс не можа да отговори веднага. Вчера отговора щеше да е „не, няма да се възползвам от нея”, защото това щеше да е равностойно на смъртна присъда и за двамата. Само когато Попи получи смъртната си присъда, той се осмели да даде воля на тези чувства. Сега той я чувстваше близка, докосна се до съзнанието й и разбра, че е смела, дори по-смела, състрадателна и уязвима отколкото си бе представял. Искаше отново да изпита тази близост помежду им. Толкова много го бе грижа за нея, че тази грижа му причиняваше болка в гърлото. Той й принадлежеше.

Също осъзна, че може и да не е достатъчно. Обмяната на кръв създава могъща връзка между двама души.

Струваше му се нередно да използва като преимущество тази връзка или благодарността на Попи. Докато не се убеди, че съзнанието й не е замъглено и че решенията, които взима, ги взима самата тя, щеше да спазва дистанция. Това бе единственото почтено нещо, което можеше да направи.

- Последното нещо, което ще направя, е да я нараня – повтори Джеймс.

– Защо не го вярваш ? – Той направи повторен опит да хипнотизира Фил, но без успех, точно както в болницата. Изглежда Филип бе един от малкото хора, които не подлежат на внушение.

- Защо не го вярвам ли ? Защото познавам и теб, и приятелките ти. – Фил се опита да накара думите си да прозвучат като проклятие.

– Минаваш по шест или седем момичета на година, третираш ги като боклуци.

Джеймс се разсея от думите му, защото бяха твърде верни. Наистина сменяше по шест – седем гаджета годишно, понеже след два месеца връзката им се превръщаше в нещо изключително опасно.

- Попи не ми е гадже и не смятам да я изоставям – каза Джеймс, изненадан от собствената си интелигентност. Безусловно игнорира лъжата, която изрече преди секунди, че Попи не му бе гадже, като всяко друго изпитано чувство. Душите им се бяха преплели, това бе всичко. Не бяха говорили за срещи и прочее.

- Казваш ми, че нямаш намерение да тръгнеш от нея, така ли? Защото е по-добре да си сигурен. – Докато говореше, Фил направи най-опасната грешка в живота си – хвана Джеймс за блузата.

Тъпо човешко същество! – Помисли си Джеймс и бързо обмисли варианта да строши всяка кост в главата на Фил или да го хване и захвърли върху предното стъкло на някой автомобил, или пък...

- Ти си брат на Попи, затова ще ти дам възможност да си тръгнеш доброволно – процеди той през зъби.

Филип се втренчи в лицето на Джеймс за момент. Изглеждаше малко стреснат, но не достатъчно, за да си замълчи.

- Трябва да я оставиш намира – каза Филип.

 – Не разбираш. Болестта й е сериозна и не се нуждае от друго, което да обърква живота й. Просто трябва да... – Той спря и преглътна.

Внезапно Джеймс се почувства много отпаднал. Не можеше да го вини, че е разтроен. Мислите му бяха пълни с образи за смъртта на Попи. Обикновено той виждаше основни образи на мислите на хората, но Фил мислеше с толкова висок тон, че едва не го оглуши. Полуистините и увъртането нямаше да помогнат. Беше време за безрезервни лъжи, всичко което щеше да задоволи Фил и същевременно да се отърве от тази ситуация.

- Знам, че болестта й е сериозна – започна той.

– Намерих статия за нея в интернет. Затова дойдох тук, разбираш ли? Съжалявам я, но в никакъв случай не се интересувам от нея, освен като приятелка. Чувства се по-добре, когато се преструвам, че имам чувства към нея.

Филип се поколеба. Гледаше Джеймс подозрително, но в следващия момент бавно поклати глава в знак на разбиране.

- Да сте приятели е едно, но е нередно да я лъжеш така, защото накрая няма да излезе нищо добро. Не смятам, че това я кара да се чувства по-добре, всъщност изглежда ми много зле.

- Зле ?

- Бледа и немощна е. Познаваш я. Знаеш как се въодушевява прекалено много за разни работи. Не бива да си играеш така с чувствата й. – Фил присви очи и продължи. – Може би е по-добре да се дистанцираш от нея за известно време, просто, за да сме сигурни, че не е разбрала погрешно отношенията помежду ви.

- Както и да е – отвърна Джеймс, който дори не чу речта му.

- Добре – каза Фил – споразумяхме се, но знай, че ако нарушиш обещанието, ще си имаш проблеми с мен.

Джеймс не чу и това, което бе грешка.

****

В тъмната болнична стая Попи лежеше и слушаше тежкото дишане на майка си. Не си заспал, мислеше си момичето, аз също не съм. Ти знаеш, че не съм, а аз знам, че ти не си. Но не можеха да говорят. Попи отчаяно искаше да каже на майка си, че всичко ще бъде наред, но не знаеше как. Не биваше да разкрива тайната на Джеймс, но дори и да можеше, тя не би и повярвала. Трябва да има начин, помисли си момичето, трябва! Тогава огромна вълна на сънливост я обля. Това й се стори най-дългият ден в живота й.

Все още бе пълна с вампирска кръв, която действаше вътре в нея като странна магия. Момичето не можеше повече да държи очите си отворени.

За няколко минути през нощта в стаята влезе медицинска сестра, за да снеме жизнените показатели, но Попи не се събуди. За пръв път от няколко седмици не усещаше болка, която да наруши спокойния и сън.