Таен вампир

Променяше се. Топлото усещане й се струваше приятно. Чувстваше се освободена, близка с него. Двамата бяха на ръба да изгубят близостта си, като две капки вода падащи заедно.

Можеше да почувства мислите му, чувствата му, емоциите му, течащи през съзнанието му. Нежност, загриженост, студена тъмнина, останала след болестта, която я бе застигнала. Отчаяние, че нямаше друг начин да и помогне. Копнеж – копнежът да споделя с нея, да я направи щастлива.

Да!- помисли си тя, а вълна от щастие я зашемети. Тя стискаше ръката на Джеймс, а пръстите им бяха преплетени.

Джеймс – извика го мислено тя със загадъчност и радост. Експериментираше с мислената комуникация.

Попи!?- Тя усещаше изненадата и възхищението у него.

Каква глупачка съм. Как можех да се страхувам от това. Не е ужасно, а някак... правилно. – Продължи мисления диалог тя. Никога не се бе чувствала толкова близка с някого, сякаш бяха едно цяло, но не като хищник и плячка, а като партньори в танц. Попи и Джеймс. Тя можеше да се докосне до душата му, но той се страхуваше от това. Можеше да го почувства. Попи, недей! Има толкова много... тайни, които не искам да разбереш.

Тайни? – Помисли си тя. Но не бяха мрачни и ужасяващи тайни, по скоро изпълнени със самота, с ужасяващото чувство, че не принадлежи на никой от двата свята, които познаваше.

Внезапно, Попи видя себе си през очите на Джеймс. В тях изглеждаше крехка и грациозна, като изумрудения полъх на вятъра, като нежна девойка със сърце от стомана.

Този образ никак не ми допада –помисли си момичето. - Не съм висока и красива колкото са Жаклийн и Михаела.

Думите, които чу в отговор, не бяха адресирани до нея. Имаше чувството, че бяха нещо, върху което Джеймс разсъждаваше или си ги припомняше от някоя стара книга. Не обичаш някого само заради красотата му. Обичаш го, защото разбираш думите му. – С тези думи дойде и силното чувство за самосъхранение. Най-накрая разбра какви бяха чувствата му към нея. Беше нещо скъпоценно за него , нещо за което си заслужаваше да се бори и пази с цената на всичко. С всички средства, без значение какво ще се случи със самия него. Попи се опита да вникне по-дълбоко в съзнанието му, да разбере какво точно означават думите му. В съзнанието му имаше белези от правила, не от закони.

Попи, лош маниер е да се ровиш в съзнанието на някого без той да те е поканил вътре! – Думите му бяха пълни с отчаяние.

Момичето се отдръпна от съзнанието му. Не искаше да наднича вътре, просто да му помогне.

Знам, Джеймс! – отговори му мислено тя с топлина и благодарност. Попи се отпусна и се наслади на чувството, че двамата вече са едно цяло. Иска ми се да останем така завинаги – помисли си, но тогава всичко изчезна. Топлината около врата й изчезна.Джеймс се отдръпна от нея, изправи се.

Попи запротестира и се опита да го привлече отново към себе си, но той не и позволи.

- Не, трябва да направим нещо друго – прошепна той, но не направи нищо. Той просто я държеше, а устните му докосваха челото и. Попи се почувства спокойна и се отпусна.

- Не ми каза, че ще стане така – запротестира тя.

- Не знаех – отговори й нежно той. – Никога до сега не е било така.

Двамата тихо седнаха заедно. Джеймс нежно зарови пръсти в косата й.

Толкова е странно – помисли си тя. Всичко беше същото, но и толкова различно.

Чувстваше се сякаш сама се е добрала до суша след като почти не се бе удавила в океана. Ужасът, който цял ден се бе набил в съзнанието й, вече го нямаше. За пръв път в живота си тя се почувства в безопасност.

След минута или две, Джеймс се отърси въодушевено.

- Какво друго трябва да направим? – Попита тя.

В отговор на въпроса й, Джеймс вдигна ръка й я поднесе към устата си, направи рязко движение с главата си. Разнесе се раздиращ звук, сякаш късаше парче плат със зъби. Когато свали ръката си, Попи видя кръв.

Тя се стичаше бавно надолу по ръката му, толкова червена, че и се стори нереална.

Попи преглътна и отърси главата си.

- Не е толкова зле – успокои я той. – Налага се да го направиш! Без моята кръв във вените ти няма да станеш вампир, когато умреш. Просто ще умреш като всяко друго човешко същество.

А аз искам да живея – помисли си Попи. – Добре тогава! – Каза си тя, затвори очите си и остави Джеймс да поведе главата й към кървящата ръка.

Нямаше вкус на кръв, поне не на кръвта, която тя бе вкусвала, когато си прехапе езика или оближе порязания си пръст. Имаше различен вкус. Някак гъст и мощен. Като магическа отвара е – помисли си момичето. Още веднъж усети мислите му. Опиянена от близостта им, Попи продължи да отпива от кръвта му.

Точно така. Трябва да поемеш много кръв – каза й мислено той. Мисленият глас в главата й бе по-слаб от преди. Попи почувства обгърналата я тревога.

Какво ти причинявам?

- Всичко е наред – изрече Джеймс на глас. – Притеснявам се за теб. Ако не поемеш достатъчно ще си в опасност.

Той бе по-опитният. Попи бе щастлива да остави странната, опияняваща течност да нахлува в нея.

Чувстваше се толкова спокойна и невъзмутима.