Таен вампир

Но точно тогава спокойствието й бе нарушено без предупреждение. Глас наруши спокойствието й, глас, пълен с пронизваща изненада.

- Какво правиш !? – Каза гласът.

Попи отвори очи и видя Филип, застанал до вратата.

Глава шеста

Джеймс скочи от леглото, взе пластмасовата чаша от масичката до леглото и я подаде на Попи. Тя осъзна какво става. Чувстваше се замаяна и некоординирана. Отпи голяма глътка вода и облиза устните си, за да заличи и последните следи от кръв.

- Какво правиш? – Повтори Филип. Очите му се фокусираха върху Джеймс, което бе добре дошло, тъй като Попи се опитваше да заеме така поза, че да прикрие онази част от врата си, която той беше хапал.

- Не е твоя работа! – Отговори му тя, но още в същия момент осъзна грешката си. Филип, чието второ име бе стабилност, тази вечер изглеждаше доста нестабилен. Кажи му, мамо, помисли си тя.

– Исках да кажа, че не правихме нищо – добави момичето, но това не помогна. Фил бе свикнал да гледа на света като заплаха за сестра си. Попи не можеше да го вини след като беше влязъл в стаята и ги бе заварил в странна прегръдка на измачканото болнично легло. – Джеймс ме утешаваше, защото бях уплашена. – продължи тя, без дори да се опитва да обясни защо Джеймс бе притиснал главата и към ръката си. Тя крадешком хвърли поглед върху ръката му, но видя, че дупките се бяха затворили, а белегът- изчезнал.

- Знаеш, че всичко е наред – каза Джеймс, опитвайки се да наложи сребърния си хипнотизиращ поглед върху Фил, но той не го погледна. Погледът му бе изцяло концентриран върху Попи.

Не се получава, помисли си Попи. Може би бе прекалено ядосан, за да може да бъде хипнотизиран или просто бе крайно упорит. Тя го погледна въпросително, но Джеймс също не знаеше причината за това и едва забележимо поклати глава. И двамата знаеха какво означава това. Джеймс трябваше да си тръгне.

Попи се почувства предадена и разочарована. Всичко, от което се нуждаеше, бе да поговори с него, да се наслади на новооткритото усещане, но не можеше. Не и докато Фил бе в стаята.

- Е, как стигна до тук? – Попита момичето раздразнително.

- Докарах мама до тук. Знаеш, че не обича да кара вечерно време. Донесох ти това – той взе кашона, който носеше, и до постави на леглото и,

 – и тези – извади кутия с дискове.

 – Любимата ти музика.

Попи усети как гневът и изчезна.

- Колко мило – каза. Тя бе трогната, особено след като Фил не каза: „Любимата ти шантава музика” , това бе обичайното му изказване.

- Благодаря ти! – Фил хвърли гневен поглед към Джеймс. Горкият той, помисли си момичето. Фил изглеждаше разрошен, а очите му бяха зачервени.

- Къде е мама – попита момичето тъкмо когато майка й влезе в стаята.

- Тук съм, скъпа – отговори майка й, а устните и се извиха във ведра усмивка. После погледна към Джеймс

изненадано. – Колко мило, че си дошъл.

- Да, но той тъкмо си тръгваше – каза Фил многозначително. – Ще му покажа изхода.

Джеймс не пилееше усилия в битка, която бе изгубена. Той се обърна към Попи с думите: - Ще се видим утре. – Имаше нещо в погледа му, в тези сиви очи. Вече не бяха сребристи, но само тя можеше да го забележи. Никога не бе виждала този поглед преди.

- Довиждане, Джеймс – каза нежно тя – и благодаря! – Бе сигурна, че знае за какво става въпрос.

Момчето излезе през вратата, а Фил го последва както нападател преследва жертвата си.

Джеймс бе казал, че животът й ще е в опасност ако не поеме достатъчно от кръвта му, но бяха прекъснати

почти веднага, след като бе започнала да пие. Дали бе поела достатъчно и какво щеше да се случи, ако не е?

Попи нямаше никаква представа, но вече нямаше как да попита Джеймс.

Фил остана плътно зад Джеймс по целия път към изхода на болницата. Не и тази вечер, помисли си Джеймс. Не можеше да се разправя с Филип Норт точно сега. Търпението му се бе изчерпило, а мислите му бяха заети да пресмятат дали Попи бе поела достатъчно от кръвта му, за да е в безопасност. Смяташе, че е било достатъчно, но колкото по-скоро поеме още, толкова по-добре.

- Значи „ ще се видим утре” ? Е, няма да се видите утре – каза Фил внезапно, докато двамата вървяха към паркинга.

- Остави ме на мира!

Фил застана пред Джеймс и спря рязко, принуждавайки го да спре. Той дишаше учестено, а зелените му очи горяха.

- Приятел – започна той – не знам какво си мислиш, че правиш с Попи, но край. Отсега нататък ще стоиш далеч от нея. Разбра ли?

В съзнанието на Джеймс нахлуха образи как прекършва врата на Фил като молив. Но той бе брат на Попи, а зелените му очи изненадващо много приличаха на нейните.

- Никога няма да я нараня – каза му Джеймс.

- Искаш да кажеш, че не я искаш само за да се възползваш от нея?