Таен вампир

Джеймс замръзна на мястото си, а сърцето му заби лудешки. Почувства болката струяща от Фил, усещаше че се предава също и пронизващата болка от срещата с металния контейнер. Трябваха му няколко секунди, за да се овладее.

- И мислиш, че е по-добре от това, което мога да и дам?

- Отвратително и зло е, но да смятам, че е по-добре от това да я превърнеш в нещо, което ловува с хора, нещо, което се възползва от тях. За това ли имаш толкова много гаджета?

За втори път Джеймс не можеше да отговори веднага на въпрос. Проблема на Фил бе, че беше прекалено досетлив. Мислеше прекалено много.

- Да! – Каза измъчено накрая, опитвайки се да не си го представя от неговата гледна точка.

- Кажи ми само едно, Расмусен. – Фил го погледна безизходно в очите. – Ти... – спря и преглътна – хранил ли си се с Попи преди да се разболее?

- Не.

Фил въздъхна.

- Хубаво, защото ако беше щях да те убия.

Джеймс му повярва. Той беше много по-силен и бърз от Фил и никога не го беше страх от човек, досега.

Обаче в този момент той нямаше съмнение, че Фил е намерил начин да го надвие.

- Виж има нещо, което не разбираш - каза той.

- Попи искаше това и е вече нещо, което сме започнали. Тя едва започва да се променя. Ако умре сега, тя няма да стане вампир. Но може и да не умре напълно. Може да стане ходещ труп, зомби , нали разбираш? Безмозъчно. Гниещо тяло, но безсмъртно.

Устата на Фил се изви от отвращение.

- Казваш това за да ме изплашиш.

Джеймс извърна поглед.

- Виждал сам го.

- Не ти вярвам.

- Изпитал съм го! - Джеймс осъзна, че вика и бе хванал Фил за тениската. Момчето бе обезумяло, но не го

интересуваше. -

 Виждал сам го да става на някой на когото държа, разбра ли?

И това, само защото Фил още клатеше глава.

- Бях само на четири, с бавачка. Всички богаташчета в Сан Франсиско имаха. Тя беше смъртна.

- Остави ме - измърмори Фил, дърпайки китката на Джеймс. Той дишаше тежко, не искаше да чуе за това.

- Бях вманиачен в нея. Тя ми даваше всичко, каквото майка ми не можеше. Обич и внимание. Никога не беше твърде заета. Наричах я г-жа Ема.

- Пусни ме.

- Моите родители решиха, че сам твърде привързан към нея затова ме заведоха на малка почивка и не ми даваха да се храня цели три дни. Когато ме прибраха аз умирах от глад. Казаха на г-жа Ема да ме сложи да спя.

Фил вече бе спрял да се бори. Той стоеше с наведена, извърната глава, за да не може да гледа Джеймс, който говореше с изкривеното лице.

- Бях само на четири и не можех да се спра, а всъщност исках. Ако ме беше попитал кой бих искал да умре, аз или г-жа Ема, щях да кажа аз. Но когато си гладувал толкова дълго губиш самоконтрол. Така че се нахраних с нея, а през цялото време плачех и се опитвах да спра, когато най-после успях, вече беше късно.

Последва пауза. Джеймс осъзна, че пръстите му са се вкопчили болезнено у Фил. Той пусна тениската на момчето, което бе останало без думи.

- Тя просто лежеше на пода. Помислих, че ако й дам от моята кръв тя ще стане вампир и всичко ще е наред.- Той вече не крещеше, дори не говореше на Филип, а стоеше и се взираше в празния паркинг. - Така че се порязах и оставих кръвта ми да тече в устата й. Тя преглътна малко, но не достатъчно преди родителите ми да ми попречат.

Последва по-дълга пауза и Джеймс си спомни защо разказваше историята. Той погледна към Фил.

- Тази нощ тя умря, но не напълно. Двата вида кръв се бореха вътре в нея. До следващата сутрин тя отново се разхождаше, но вече не беше г-жа Ема. Тя се лигавеше, кожата и бе сива, а очите - като на труп. Когато започна да гние, баща ми я заведе в гробището Инвернес и я погреба. Той я уби бързо. - Нещо приседна в гърлото му и той шепнейки прибави.

- Надявам се да я е убил бързо.

Фил бавно се обърна към него и го погледна. За първи път тази нощ в лицето му се долавяше нещо друго освен ужас и страх, нещо като съжаление. Джеймс пое дълбоко въздух. Най-накрая, след тринадесет години мълчание, той разказа историята на Фил Норт. Не беше уместно да се чуди защо му разказа, имаше причина.

- Така че послушай ме. Ако не убедиш Попи да се срещне с мен, ще и направят аутопсия. Не искаш тя да се разхожда без вътрешните си органи, нали? И си приготви заострен кол в случай, че вече не можеш да я гледаш повече.

Съжалението беше изчезнало от лицето на Фил. Неговата уста беше трептяща линия.

- Няма да позволя тя да се превърне в някакъв вид полуживо извращение - каза той - или пък вампир.

Съжалявам , но случилото се с г-жа Ема не променя нещата.

- Попи трябва да е тази, която да реши съдбата си.

Фил вече беше на ръба за това той просто клатеше глава.

- Просто стой далеч от сестра ми - каза той.

- Само това искам от теб. Ако го направиш няма да те закачам.

Обаче ако ли не...

- Какво?

- Ще кажа на всички от Ел Камино какво си. Ще се обадя на полицията и кмета, ще застана по средата на улицата и ще го извиквам.