Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Днешният ден се очертава като абсолютно съвършен. Пазаруване в „Хародс“, а после обяд в „Харви Никълс“. Така де, има ли нещо по-хубаво от това? Качваме се в разположения на петия етаж шикозен ресторант, настаняваме се, Люк поръчва бутилка изстудено бяло вино, а когато ни го сервират, вдига чаша за наздравица.

— За куфара — казва и се усмихва.

— За куфара — отвръщам щастливо и отпивам от чашата си.

Това е вероятно най-страхотното вино, което съм опитвала през живота си. Люк взема менюто си и се зачита в него. И аз също отварям моето, но да си призная, не прочитам и думичка. Просто си седя и сияя щастливо. Оглеждам се наоколо, въодушевена от всички тези шик жени, дошли да обядват тук, водя си мислено бележки относно тоалетите им и се чудя откъде ли онова момиче там е купило страхотните си розови ботушки. После изведнъж, незнайно защо, се мислям за картичката, която Люк ми изпрати. И пак започвам да се чудя дали е било просто приятелски жест или… или нещо друго.

При тази мисъл чак ми прималяза и бързо отпивам нова глътка вино. Добре де, не глътка, ами направо пресушавам чашата си на един дъх. Оставям я на масата, преброявам до пет и казвам небрежно:

— Благодаря за картичката, между другото.

— Какво? — пита Люк, вдигайки поглед от менюто си. — Ааа, няма защо. — На свой ред отпива от виното си и добавя: — За мен беше удоволствие да те видя онази вечер.

— „Терадза“ е страхотно място за прехвръкване от маса на маса! — отвръщам и в същия миг усещам, че се изчервявам.

Люк се усмихва лекичко и казва:

— Да, наистина. — После оставя чашата си и добавя: — Избра ли си вече?

— Ъъъ… — отвръщам и преглеждам набързо менюто. — Мисля да взема… ъъъ… рибни крокети с картофено пюре. И салата от аспарагус.

По дяволите, чак сега видях, че предлагат и сепия. Това трябваше да си поръчам. О, майната му, късно е вече.

— Добър избор — казва Люк и ми се усмихва. — Още веднъж ти благодаря, че ми помогна днес. В такива случаи винаги е добре човек да чуе и второ мнение.

— Няма проблем — отвръщам лъчезарно и отпивам от виното си. — Надявам се куфарът да ти върши добра работа.

— О, той не е за мен — отвръща Люк след кратка пауза. — Купих го за Саша.

— Все едно — казвам любезно. — Коя е Саша? Сестра ти ли?

— Приятелката ми — отговаря Люк и се извръща, за да повика келнера.

А аз го зяпвам като парализирана.

Приятелката му! Помогнала съм му да избере куфар за приятелката си!

Изведнъж вече не изпитвам никакъв глад. Не ми се ядат нито рибни крокети, нито салата от аспарагус. Дори не искам повече да седя тук, в този шикозен ресторант. Усещам как щастливото сияние напуска душата ми, а на негово място се настанява студ. Чувствам се глупаво. Люк Брандън си има приятелка. Ами, разбира се, че ще си има. Красиво, шикозно момиче на име Саша, несъмнено с перфектен маникюр, за разлика от мен, и което пътува насам-натам по света с луксозни, баснословно скъпи куфари. А аз съм пълна, тотална глупачка? Трябваше да предположа, че ще има някоя Саша. Така де, то се подразбира!

Само че… Само че май не се подразбира чак толкова. Всъщност, изобщо не се подразбира! Люк не спомена и думичка за приятелката си през цялата сутрин. Защо? Защо още от самото начало не каза, че търси куфар за приятелката си? Защо ме остави да седя до него на пода в „Хародс“ и защо се смееше с такова искрено удоволствие, докато ме гледаше как препускам насам-натам, за да изпробвам колелцата на куфарите? Ако ми беше казал, че избираме куфар за приятелката му, изобщо нямаше да се държа по този начин. И той го е знаел. Съвсем сигурно го е знаел, затова и не ми е казал.

Усещам да ме побиват ледени тръпки. Има нещо гнило в цялата работа.

— Всичко наред ли е? — пита Люк, като се обръща отново към мен.

— Не — чувам се да казвам. — Не, не е наред. Не ми каза, че куфарът е за приятелката ти. Дори не ми спомена, че имаш приятелка.

О, Боже! Как можах да го изтърся това пък сега?! Толкова е тъпо! Но пък, от друга страна, някак си не ми пука.

— Разбирам — казва Люк след кратка пауза. Взема парченце хляб и започва да го троши между пръстите си, после ме поглежда и казва тихо: — Саша и аз… излизаме заедно от известно време. Съжалявам, ако съм ти дал повод да… да си мислиш нещо друго.

Господи, сега пък ми говори снизходително. Не, не мога да го понеса!

— Не става дума за това — казвам рязко и усещам как се изчервявам като домат. — Но в цялата тази работа има нещо… нещо гнило.

— Гнило ли? — пита той.

Имам чувството, че се забавлява.

— Трябваше да ми кажеш, че избираш куфар за приятелката си — заинатявам се аз, впила поглед в масата пред себе си. — Щях да подходя към въпроса… по-различно.

Настъпва мълчание. Вдигам поглед и виждам, че Люк ме гледа така, сякаш съм някоя откачена.

— Ребека — казва той, — мисля, че правиш от мухата слон. Помолих те за съвет при избора на куфар. И това е всичко.

— А ще кажеш ли на приятелката си кой те е съветвал?

— Разбира се, че ще й кажа! — възкликва Люк и добавя, като позасмива леко: — Предполагам, че ще й бъде забавно.