Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Гледам го мълчаливо и усещам как буквално се смръзвам от ужас. Гърлото ми се свива, болка стяга гърдите ми. Щяло да й бъде забавно! Саша ще се смее за моя сметка!

Ами да, разбира се, че ще се смее. Кой не би се смял, когато му разкажат как някакво момиче е търчало цяла сутрин като смахнато насам-натам из „Хародс“, изпробвайки куфари за друга жена?! Защото изобщо не е загряло, че има нещо гнило. Защото съвсем глупашки си е въобразило, че Люк Брандън може да го харесва!

Преглъщам мъчително и буквално ми прилошава от унижение. За първи път си давам сметка как изглеждам в очите на Люк Брандън. А всъщност, как изглеждам в очите на всички останали. Пълно посмешище, нали така? Нескопосана глупачка, която никога не схваща за какво точно става дума и с гафовете си непрекъснато разсмива хората. Момиче, което не знае, че „ЕсБиДжи“ и „Рутланд Банк“ са се слели! Момиче, което никой никога не би и помислил да вземе насериозно. На Люк и през ум не му е минало да ми каже, че ще избираме куфар за приятелката му, защото за него аз съм едно голямо нищо. И ме е поканил на обяд просто защото не е имал нищо друго по-интересно за правене — вероятно се е надявал на пореден гаф от моя страна, примерно да си изпусна вилицата и да се завра под масата да я търся, на който да се посмее с колегите си, когато се върне в офиса си.

— Извинявай — казвам с треперещ глас и ставам. — Сетих се, че нямам време за обяд.

— Глупости, Ребека! — казва Люк. — Виж, съжалявам, че не си знаела за приятелката ми — добавя той, като повдига вежди уж извинително, а на мен ми се приисква да му светна един. — Но можем все пак да си останем приятели, нали?

— Не! — отвръщам сковано, като си давам сметка за разочарованието в гласа ми и усещам очите ми да се насълзяват. — Не, не можем. Защото приятелите се отнасят един към друг с уважение. А ти, Люк, не ме уважаваш, нали? Смяташ ме за посмешище. За пълна пула. Е… — преглъщам мъчително, — не съм.

И преди той да успее да ми отговори каквото и да било, аз се обръщам и напускам ресторанта, полузаслепена от сълзи на разочарование.

Фърст Банк Виза

Кемъл Скуеър 7

Ливърпул

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

20 март 2000 г.

Скъпа миз Блумууд,

Фърст Банк Виза карта № 1475839204847586

Благодарим Ви за направения от Вас превод от 10 лири стерлинги, които получихме днес по сметката Ви.

Но както вече нееднократно Ви уведомих, необходимото минимално плащане по кредитното Ви задължение възлизаше на 105.40 лири стерлинги.

Следователно понастоящем минималното плащане, което се изисква да направите по кредитното Ви задължение, възлиза на 95.40 лири стерлинги. Очакваме да извършите това плащане в най-скоро време.

Ако не го получим в седемдневен срок, ще бъдем принудени да вземем последващи мерки.

Искрено Ваш,

Питър Джонсън,

мениджър на отдел

„Сметки на клиенти“