Тамзин

Да, ама той не се провалил, този Роджър Уилоби. Не успял да направи нищо за овцете — те все още са доста дребни, — но явно имал усет за фермерство, защото Стауърхед останал собственост на семейството му почти триста години. Те не били дребни благородници, нито земевладелци, дето не живеели в имотите си и купували ферми, които очите им не виждали. Живеели в собствеността си и постоянно я подобрявали, обикаляйки наоколо с някаква нова идея. Първо Роджър Уилоби отглеждал ечемик и овес, после грах. Опитал се да сее просо, но когато нищо не станало, се върнал към пшеницата като всички в тоя край. Може и да е бил велик романтик — така го нарича Тамзин, — но не е бил луд.

Фермата не е голяма — около триста хектара. В Щатите това е като детско игрище, заден двор; тази земя дори не може да ти върне парите. Но по времето на Роджър Уилоби е била достатъчно много за тази част на Дорсет. Била е дори още повече — не зная колко точно; с течение на времето семейство Уилоби попродали някой и друг ъгъл и някое късче земя. Най-вече през XIX век, когато времето доста дълго се задържало неблагоприятно и цените на земеделската продукция много паднали. Стауърхед тръгнал надолу около 1900 година и никога не се възстановил достатъчно. Последният Уилоби го продал след Втората световна война. Мисля, след тях имало четирима или петима собственици, всеки — все по-некадърен от предишния. Когато го купили семейство Ловел, мястото вероятно е изглеждало също толкова диво, колкото когато тук се е нанесъл Роджър Уилоби.

Семейство Ловел винаги са били бизнесмени, точно както семейство Уилоби — фермери. (В Англия хората са абсолютно наясно какво е било семейството им в миналото.) Собствениците на Стауърхед живеят близо до Оксфорд. Напоследък Евън доста често ходи там, защото те вече не идват толкова, колкото преди ние да се появим в Стауърхед. После те практически живееха при нас — появяваха се като ято червенолики птици и провеждаха дълги съвещания с Евън за плановете им Стауърхед да заработи нормално до две години и след това евентуално вече да започне и да печели. Според Евън те бяха велики романтици като стария Роджър Уилоби. Доста често го чувах отново и отново да им го повтаря.

— Не можеш толкова бързо да изправиш на крака ферма, изтощена като Стауърхед — за кой ли път обясняваше той. — Не говоря само за външния вид — оборите, помощните постройки и прочие, а имам предвид и самата земя. Горният слой почва е трагедия — умира за азот, години наред е ставал все по-неплодороден заради престъпна липса на здрав разум, а крадецът, който е правил напоителната система, трябва да бъде пребит до смърт. — Един или друг от семейство Ловел изсъскваше нещо при това изявление, но Евън, без да обръща внимание, продължаваше нататък: — Трябва ви четвърти кладенец, а много вероятно и пети — няма какво да се обсъжда. Три са били достатъчни в златната ера на добрия крал Чарлс, но нищо не може да е като навремето, включително водният ви преливник. Ето защо не става жито — това и фактът, че то не е подходящата култура за тази кисела почва и този климат. Там пък, където имате достатъчно вода — на горната ливада, — си имате едно прекрасно малко бълбукащо блато. Изобщо няма да се учудя, ако то е единственото маларийно блато в Англия.

Семейство Ловел винаги стигаха дотам, да питат Евън дали е възможно според него изобщо да се спаси фермата. И той им казваше винаги едно и също:

— Да, но няма да стане за една нощ, нито пък ще ви излезе евтино. Ще ви струва пари и много време и ако не искате да инвестирате и двете, може просто да зарежете всичко и да продадете земята за ферма за коледни елхи.

В Дорсет между другото наистина има такива ферми, при това големи. Нямам представа защо.

Да наблюдаваш Евън ден след ден с тези хора беше все едно да го виждаш съвсем различен. Имам предвид, че той продължаваше да говори тихо, косата му винаги беше рошава и понякога забравяше да се прибере вътре, когато вали, защото бил мислел за нещо друго. Но той знаеше какво говори — това е голямата разлика, — всички ония Ловел разбираха, че той знае, и на него не му пукаше какво си мислят те. Така вървеше. Не можеш да не си ти в такава ситуация. Пробвала съм.