Тамзин

Когато Джулиан ме попита дали евреите имат песни за Ханука, за момент главата ми се изпразни напълно — Сали и аз не бяхме най-религиозното семейство в Ню Йорк, — но после се сетих за молитвата, която се напява, когато се палят свещите. Знаех я, защото баба Пола ме беше научила, и я изпях на Джулиан.

Барух ата, Адонай Елохейну,
мелех хаолам,
ашер кидешану бемицво тов,
вецивану лехадлик неир
шел Ханука.

Джулиан много бързо учеше песни. Тази също запомни на мига, еврейското му произношение не беше по-лошо от моето и ние я изпяхме заедно, докато палех първата свещ, шамаш, а после от нея — и свещта за първата вечер само за да му покажа как се прави. Така си седяхме там, Джулиан и аз, коленичили на пода в онази студена, опасана с паяжини стая, наполовина затрупана с кутиите на Сали и с парцаливи стари куфари и чанти на някоя друга Сали, която винаги е мислила да се заеме с тях и да ги подреди тия дни. Ето ни нас двамата, напяваме, свели глави, молим се на бог, в когото никой от нас не вярва, че може да ни накара да запалим свещите на Ханука. Трябва да ни видите, важно е.

Защото тогава усетих мириса на ванилия.

Осем

Мийна, ако имаш малко ум в главата си, ще пропуснеш тази част. Защото смятам да се престоря, че споря с теб, в противен случай никога няма да мога да я напиша. Става ли?

Добре. През пролетта момичето, което седеше до мен в клас, напусна, защото баща й си намерил работа в Намибия или кой знае къде, и Мийна Чари се премести на нейното място. През целия първи срок не бяхме разменили й две думи даже и в автобуса. Не защото беше индийка или нещо такова, а защото беше много хубава. Нямаше шокиращото, убийствено великолепие на кинозвезда подобно на Стейси Алтиери у дома. Мийна изобщо не изглежда така. Но има такава невероятно мека кафява кожа, която изобщо не познава пъпка, и големи тъмни очи като теменуги зад очилата. Дори в училищната униформа Мийна сякаш носеше елегантно сари — това личеше от начина, по който се движи. Наистина е по-добре да не го четеш това, Мийна!

Не излизам с момичета, които изглеждат като Мийна това решение бях взела още навремето. Много момичета го правят — в „Гейнър“ например Трейси или Ванеса си имаха своите малки групички, в които всички се надяваха, че малко от красотата някак ще премине върху тях или че момчетата ще се опитат да се доберат до красавиците чрез тях. Което се случваше. Не мога да кажа, че тази система не работеше, но без мен. Аз си висях с Джейк и Марта и се радвах, че ги има.

Мийна. Какво да правиш с човек като Мийна, която не познава правилата на играта и не се държи като красавица? Зная, че ако изглеждащ както Мийна, можеш да си позволиш да не ти пука и на нея наистина не й пука. Повечето момичета смятат, че е надута, а повечето момчета се боят от нея, защото получава отлични оценки и иска да стане лекар като дядо си. Тя е толкова спокойна и спретната, колкото аз съм темпераментна и разхвърляна. Мина доста време, преди да започна да вярвам, че тя наистина иска да бъдем приятелки. И не от скромност, ами просто бях наясно с правилата.

Говорили сме за това два пъти. Първия път дълго не можа да схване какво казвам. Постоянно повтаряше:

— Защо да не можехме да бъдем приятелки, обясни ми го! Обичаме едни и същи книги, еднаква музика, смеем се на едно и също… имаме толкова много общи неща. Със същия успех ти можеше да си родена в Мадрас, а аз — в Ню Йорк.

Мийна говори по този начин. Майка й и баща й имат индийски акцент, но при Мийна въпросът не е как звучи английският й, а как го използва. Същото като с униформата виждаш или чуваш едно, но усещаш друго. А Мийна дори не мисли за това.

Когато най-после разбра какво имах предвид, не отговори веднага. Сплете ръце, отпусна брадичка на връхчетата на пръстите си и дълго гледа надолу. След това вдигна поглед.

— Защото аз съм много добро момиче. Аз съм единствено дете и съм всичко, за което майка ми и баща ми някога са мечтали. Много добра ученичка, отличен английски, идеално държание — достатъчно представително, да, — вече почти класирана в Кеймбридж на едно от първите места, където ходим постоянно. Хубаво щеше да е, ако имах бяла кожа — това дава по-добри възможности за избор на съпруг, — но не можеш да имаш всичко. Джени, сега разбираш ли?

— Не — казах аз. — Мисля, че не разбирам. — Обаче си помислих, че сигурно трябва да се ядосам, но се опитах да остана спокойна. — Искаш да кажеш, че съм абсолютната ти противоположност? Толкова съм различна от теб, че съм направо необикновена, така ли?

Мийна погледна така, сякаш съм я ударила.