Тъгата на сукубата

— Вечерта ще бъде дълга. — Питър изгледа сурово и двама ни. — Всички имате нужда от курс „Вампири за начинаещи“. Да не очаквам, че ще ни предложиш нещо за пиене, нали, Джорджина?

Нетърпеливо махнах с ръка към кухнята:

— Вземете си каквото намерите. Аз искам да науча повече за ловците на вампири.

Питър излезе от дневната и изскимтя, когато налетя на някоя от многото купчини с книги, които бях сложила наоколо. Мислено отбелязах да си купя нова библиотечка. Намръщен, той проучваше с неодобрение почти празния ми хладилник.

— Наистина трябва да поработиш над уменията си на домакиня.

— Питър…

— Чувам разни истории за една друга сукуба… онази от Мисула. Как се казваше?

— Дона — подсказа Хю.

— Да, Дона. Организира невероятни партита. Осигурява всичко и кани всички.

— Ако вие, момчета, искате да пирувате заедно с всички онези десет души от Монтана, прав ви път — преместете се там. А сега стига си ни губил времето.

Без да ми обръща внимание, Питър се загледа в червените карамфили, купени предната вечер. Бях ги сложила в една ваза близо до кухненската мивка.

— Кой ти изпраща цветя?

— Никой.

— Сама си изпращаш цветя? — попита Коди и гласът му потрепери от съжаление.

— Не, просто ги купих. Не е същото. Вижте, защо говорим за това, когато е ясно, че убиец на вампири се разхожда свободно наоколо? Вие двамата в опасност ли сте?

Питър най-после се спря на вода, но подхвърли бири на Хю и Коди.

— Не.

— Не сме ли? — Коди изглеждаше изненадан да научи това. Малкото му години като вампир на практика го превръщаха в бебе в сравнение с нас. Тъй да се каже, Питър го учеше „на занаята“.

— Ловците на вампири са просто по-специални смъртни, родени със способността наистина да могат да причинят нещо на вампирите. Разбира се, по принцип смъртните не могат да ни наранят. Не ме питай как или защо е така; доколкото ми е известно, няма правило. Повечето така наречени ловци на вампири изживяват живота си, без дори да разберат, че имат този талант. Тези, които правят от това кариера, са единици. От време на време се пръкват такива, убиват някой случаен вампир и само вдигат пушилка, докато някой по-предприемчив вампир или демон не им види сметката.

— Само вдигат пушилка? — невярващо запита Коди. — Дори и след случилото се с Дуейн? Не си ли поне малко разтревожен, че този човек може да преследва и теб? Нас?

— Не — отвърна Питър. — Не съм.

Споделях объркването на Коди:

— Защо?

— Защото който и да е, този човек е пълен аматьор. — Питър погледна към мен и Хю. — Какво каза Джером за смъртта на Дуейн?

Реших, че аз самата също се нуждая от питие, прерових кухненския си шкаф и си направих водка гимлет4.

— Искаше да знае дали съм го извършила аз.

Питър направи пренебрежителен жест:

— Не, какво каза за това как е умрял?

Хю се намръщи, явно опитвайки се да свърже логически фактите:

— Казал е, че Дуейн е намерен мъртъв, прободен с кол в сърцето.

— Именно. Сега разбра ли?

Питър ни изгледа с очакване. Объркани, всички отвърнахме на погледа му.

— Не вдявам — казах накрая аз.

Питър въздъхна — отново изглеждаше тотално изнервен:

— Ако си смъртен, надарен с полубожествената способност да убиваш вампири, няма никакво значение шибаният начин, по който го правиш. Можеш да използваш пушка, нож, свещник или каквото и да е. Колът в сърцето е просто мит. Ако обикновен смъртен прободе вампир, няма да постигне нищо; най-много истински да го ядоса. Разчува се за това само когато го направи ловец на вампири и така то добива свръхестествен ореол, нещо като онова с яйцата по време на равноденствие.

— Какво? — Хю изглеждаше тотално изгубен.

Потърках очи:

— Разбрах за какво говори. Има един градски мит, че яйцата могат да стоят прави по време на равноденствие. Понякога се получава, понякога — не, но истината е, че резултатът е един и същ през цялата година. Хората обаче се опитват да го правят само по време на равноденствието, така че всички го забелязват само тогава. — Погледнах Питър: — Според теб един ловец на вампири може да убие някой вампир, по какъвто и да е начин, но колът привлича вниманието и поради това е смятан за общоприетия метод за… отмяна на безсмъртието.

— Само в умовете на хората — поправи ме той. — В действителност си е направо трън в задника да пробождаш някого с кол. Къде по-лесно е да го застреляш.

— Значи ти мислиш, че този ловец е аматьор, защото… — подхвана Коди и млъкна, явно не беше съвсем убеден от аналогията с яйцето.

— Защото всеки разбиращ от занаята си ловец на вампири знае това и не би използвал кол. Този човек е абсолютен новак.

— Първо — посъветвах аз Питър, — не казвай „разбиращ от занаята си“. Изразът вече не се употребява и звучи старомодно. Второ, може би този ловец просто иска да изпробва изпитан метод или нещо подобно. Дори и да е новак, има ли значение, след като се е справил с Дуейн?

Питър вдигна рамене:

— Дуейн беше арогантен задник. Вампирите могат да усещат, когато наблизо има ловец. Като прибавим и липсата на опит на онзи, Дуейн никога не би трябвало да бъде очистен. Беше глупав.