Тъгата на сукубата

Джорджина,

Обръщала ли си някога внимание на служителите от агенциите за недвижими имоти — как се обличат, какви коли карат? Както се казва, истината е по-странна от измислицата. Снощи изразих пред брат си интереса си да се заселя в Университетския квартал и той се обади на една своя приятелка, агент на недвижими имоти. Тя пристигна точно за две минути, което смятам за немалко постижение, тъй като офисът й се намира в западен Сиатъл. Кара ягуар, чиято блестяща белота може да съперничи единствено на ослепителната й усмивка тип Мис Америка. Докато непрестанно редеше излияния колко хубаво било, че съм тук, тя затърси в компютъра подходящи жилища, натискайки клавишите с нокти, които бяха толкова дълги, че можеш да прободеш с тях малко дете. (Виждаш ли? Спомних си колко харесваш думата „пробождам“.)

Всеки път, когато намереше някое подходящо, тя наистина се въодушевяваше: „Да, да. О, да! Това е! Това е! Да! Да!“ Признавам, че когато най-накрая тя свърши, се почувствах употребен и изтощен и имах чувството, че трябва да оставя пари на възглавницата или нещо такова. Като оставим настрана нейното театралничене, накрая намерихме хубав апартамент недалеч от кампуса, при това съвсем нов. Скъп е, както предсказа, но е точно това, което искам. Двамата с Мисти — да, така се казва тя, — ще отидем да го огледаме тази вечер. Изпитвам страх от реакцията й, ако се съглася за това жилище. Без съмнение мисълта за комисионата ще я доведе до многобройни оргазми. (А пък аз винаги съм смятал, че причината жените да не могат да постигнат истинско задоволяване, е мисионерската поза.)

Както и да е, просто искам да те държа в течение, тъй като си първата, която ми показа Университетския квартал. Съжалявам, че нямахме възможност да поговорим по-рано; бих искал да ми препоръчаш някои ресторанти там. Все още не познавам добре района, а брат ми и снаха ми са така погълнати от живота си в предградието, че не могат да ми препоръчат никакви ресторанти, в които не се сервират детски менюта.

Е, май трябва да се върна към писането, за да мога да си позволя споменатия дом. Къди и О’Нийл са нетърпеливи господари… е, нетърпеливи господар и господарка, както ти самата видя по-рано. Като заговорихме за това, не съм забравил за екземпляра ти на „Договорът Глазгоу“. Снощи имах намерение да напиша нещо що-годе оригинално след хубавия ни ден заедно, но бях въвлечен в епопеята с недвижимите имоти. Моите извинения. Скоро ще ти върна книгата.

Довиждане:

Сет