Тъгата на сукубата

— Вложил е в него египетска нотка. Мисля, че е искал не само да предизвика духа на Афродита и морето, но и да създаде нещо, което може би са носели древните жрици.

— Не са носели нищо толкова изящно — промърморих и обърнах огърлицата, като забелязах високата цена на етикетчето. Открих, че тази вечер говоря без задръжки. — В много от гръцките градове се е усещало египетското влияние. Анкховете се появяват върху кипърските монети наред с Афродита.

Докосвайки медния анкх си спомних за друга огърлица, отдавна изгубила се в праха на времето. Онази огърлица беше по-обикновена — само наниз от мъниста, гравирани с миниатюрни анкхове. Моят съпруг ми я беше донесъл сутринта в деня на нашата венчавка, промъквайки се у дома точно след зазоряване — нетипично смел за него жест. Бях го упрекнала за безразсъдството:

— Какво правиш? Ще ме видиш следобед… и всеки ден след това.

— Исках да ти я дам преди венчавката. — Той държеше наниза с мъниста. — Беше на майка ми. Искам да е твоя и да я носиш днес.

Той се наведе, поставяйки мънистата на врата ми. Когато пръстите му докоснаха кожата ми, почувствах топла и ефирна тръпка да преминава през тялото ми. На крехката възраст от петнайсет години не можех да разбера тези усещания, но бях нетърпелива да ги изследвам. Сегашното ми помъдряло „аз“ би ги определило като първите пориви на страст, но… добре, имаше и нещо друго. Нещо друго, което все още не мога да разбера. Електрическа искра; чувството, че сме обвързани в нещо по-голямо от нас самите; че оставането ни заедно е неизбежно.

— Ето — каза той, когато нанизът бе закопчан и косата ми се спусна на мястото си. — Идеално.

Не каза нищо друго. Нямаше нужда. Очите му ми казаха всичко. Потръпнах, трябваше да се уверя. Преди Кириакос никой мъж не ме бе поглеждал за втори път. Аз бях върлинестата щерка на Мартинес, онази, с острия език, която не мислеше, преди да говори. (В крайна сметка преобразяваното щеше да реши единия проблем, но не и другия.) Кириакос обаче винаги ме слушаше и ме гледаше сякаш бях много повече; бях съблазнителна и желана; бях като красивите жрици на Афродита, които все още извършваха ритуалите си, но далече от християнските свещеници.

Тогава ми се прииска да ме докосне — дори не осъзнавах колко много, до момента, когато внезапно и неочаквано хванах ръката му. Сложих я на талията си и го придърпах към себе си.

Очите му се разшириха от изненада, но не се отдръпна. Бяхме почти еднакви на ръст и устата му лесно откри моята за зашеметяваща целувка. Облегнах се на топлата каменна стена зад себе си, останах притисната между него и нея. Почувствах всяка част от тялото му притисната в моето, и въпреки това не бяхме достатъчно близо един до друг. Не докрай.

Целувката ни стана още по-пламенна, сякаш само устните ни можеха да заличат болезнената дистанция помежду ни. Отново придвижих ръката му — този път по дължината на единия ми крак, докато повдигна полата ми. Дланта му погали гладката плът и бавно се плъзна по вътрешната страна на бедрото ми. Долната част на тялото ми се изви към неговото, почти се впи в него, водена от необходимостта ми да бъда докосвана навсякъде.

— Лета, къде си? — долетя с вятъра гласът на сестра ми.

Не беше съвсем наблизо, но скоро щеше да бъде тук. Кириакос и аз се отдръпнахме един от друг задъхани и с ускорен пулс. Той ме гледаше, сякаш никога преди не ме беше виждал. В погледа му пламтеше страст.

— Била ли си с някого преди? — учудено попита той.

Поклатих глава.

— Тогава как… Никога не съм си представял, че би правила така…

— Бързо се уча.

Той се усмихна и притисна ръката ми до устните си.

— Довечера — прошепна ми, — довечера ние ще…

— Довечера — съгласих се аз.

Той отстъпи, очите му все още светеха:

— Обичам те. Ти си моят живот.

— И аз те обичам.

Усмихнах се и го загледах как се отдалечава. Минута по-късно отново чух гласа на сестра си:

— Лета?

— Госпожице Кинкейд?

Гласът на Ерик ме изтръгна от спомена и внезапно отново се озовах в магазинчето му, далече от отдавна разпадналия се семеен дом. Срещнах питащия му поглед и вдигнах огърлицата.

— Ще взема и това.

— Госпожице Кинкейд — нерешително каза той, въртейки с пръсти етикетчето с цената, — няма нужда. Помощта, която ви оказвам, не струва нищо…

— Зная — уверих го. — Зная. Просто добави това към сметката ми и попитай приятеля си дали може да ми изработи и подходящи обици.

Сложих си огърлицата и излязох от магазина, като все още мислех за онази утрин и за усещането да бъда докосвана за първи път, и то от някого, когото обичах. Шумно въздъхнах и изхвърлих това от ума си. Точно както бях правила безброй пъти.

Глава 9