Титан

В началото, когато Каупъруд се зае с надземните: трамвайни линии, по нищо не личеше, че в близко време в Щатите може да се разрази финансова криза, Но много скоро се появиха нови затруднения. Бе дошло времето на тръстовете с цялото тяхно раздуто великолепие. Въглищата, желязото, стоманата, петролът, машиностроенето и редица други важни отрасли бяха организирани в тръстове, а други като кожарството, обувната промишленост, производството на въжета и така нататък почти непрекъснато попадаха под контрола на хитри и безскрупулни хора. И в Чикаго Шрайхарт, Ханд, Арнийл, Мерил и много други се бяха научили да извличат огромни печалби, като изкупуват всички акции, за което се искаха налични пари, а колкото до по-дребните магнати, те се задоволяваха с трохите от трапезата на богатите и бяха щастливи да ги канят за учредители. От друга страна, сред широките народни маси нарастваше убеждението, че на върха са застанали неколцина гиганти — титани, бездушни и безсърдечни, които изобщо не се интересуват как живеят обикновените хора и които са решили да ги оковат във вериги и да ги поробят. Затънали в невежество и беднотия, накрая тези маси се вкопчиха със сърцераздирателен плам в програмата на един политически водач от западните щати, обещаващ да ги отърве от всички злини27. Видял, че пусканото в обръщение злато става все по-малко и по-малко, че парите и кредитите на страната се съсредоточават в ръцете на шепа хора, които спекулират с тях както им е изгодно, тази „пророк“ реши, че онова, от което се нуждае държавата, е да бъдат увеличени парите в обръщение, което ще облекчи получаването на кредити и ще намали лихвения процент. Мините изобилстваха на сребро и то трябваше да бъде насечено на монети при съотношение шестнадесет сребърни долара за всяка златна монета от един долар в обръщение, а паритетът между двата метала трябваше да бъде узаконен от правителството. Тогава малцинството никога вече нямаше да превръща разменната монета в свое оръжие и да докарва народа до нищета. Трябваше да се появят толкова много пари, че централните банки и хората, които ги ръководеха, нямаше да имат власт пад тях. Такава бе прекрасната мечта на едно състрадателно сърце, но тъкмо заради нея се появи заплахата от ожесточена борба за политически натиск върху правителството, която скоро след това наистина избухна. Доловила колко опасни са теориите на новия политически лидер, финансовата върхушка се опълчи срещу него, както и срещу хората от Демократическата партия, които ги поддържаха. Редовите членове на двете партии — малко или повече гладните и жадните, на които винаги са се опирали и двете страни, го приветстваха като изпратен от бога избавител, като един нов Мойсей, дошъл да ги изведе от пустинята на беднотията и отчаянието. Горко на политическия водач, който проповядва нова доктрина за спасение и от състрадание предлага панацея за всички човешки болки. Той наистина е обречен на трънлив венец.

Каупъруд, както и другите богаташи, се обяви срещу безумната според него идея — да се поддържа по законодателен път паритет между златото и среброто. Той го наричаше конфискация — конфискация на богатството на малцинството в полза на мнозинството. Беше против тази идея най-вече, понеже се страхуваше, че този все по-голям смут предвещава класова воина, при която вложителите ще побързат да се отърват от своите акции и да заключат парите си в сейфовете. Моментално сви платната — зае се да влага само в най-сигурните ценни книжа, а по-несигурните да превръща в налични пари.

За текущите си нужди обаче бе принуден да заема крупни суми от различни места и скоро забеляза, че банките, представящи враговете му в Чикаго и другаде, скланяха да отпускат пари срещу негови акции само при условие че ги връща при първо поискване. Той приемаше на драго сърце, но започна да подозира, че Ханд, Шрайхарт, Арнийл и Мерил кроят някакъв план да го погубят, като внезапно и едновременно поискат да им върне заемите и така го поставят в трудно финансово положение.

— Май се досещам какво ми крои тази банда — каза веднъж той на Адисън. — Криви са им сметките, няма да се хвана така лесно в капана им.

Каупъруд не се лъжеше в своите подозрения. Шрайхарт, Ханд и Арнийл го наблюдаваха чрез своите агенти и борсови посредници и скоро откриха — още в началото на суматохата около среброто, преди да се е разразила бурята, той сключва заеми в Ню Йорк, Лондон, с някои банкери в Чикаго и другаде.

— Струва ми се — каза веднъж Шрайхарт на своя другар Арнийл, — че нашият приятел е затънал до гуша в дългове. Поувлякъл се е. Тези негови надземни трамвайни линии гълтат твърде много капитал. Есента предстоят избори и той знае, че ще се борим с нокти и зъби. Трябват му пари, за да електрифицира старите си трамвайни линии. Ако разберем какво точно е положението му и къде сключва заеми, ще знаем и какво да правим.