Титан

Междувременно се надигна очакваната политическа буря. Откачало се появи само едно облаче, не по-голямо от човешка длан, което през последните месеци на 1895 година нарасна бързо, а през пролетта на 1896 година стана зловещ облак, от който всеки миг щеше да се разрази буря. През юли е много шум бе издигната кандидатурата на Апостола на свободното сечене на среброто за президент на Съединените щати, което хвърли в ужас консерваторите и финансистите в страната. И други, по-непредвидливи хора от Мейн чак до Калифорния и от Мексиканския залив до Канада започнаха да правят онова, което Каупъруд бе направил благоразумно преди месеци. Банковите наличности бяха отчасти изтеглени, слабите и несигурните ценни книжа бяха хвърлени на пазара. Изведнъж Шрайхарт, Арнийл, Ханд и Мерил разбраха, че са попаднали малко или много в капан със своите огромни капиталовложения в „Американски кибрит“. Натрупали огромни количества от тези акции, издавани с милиони, сега те трябваше или да поддържат курса, или да продават на загуба. Тъй като много от акционерите се нуждаеха от пари, а въпросните акции вървяха по двеста и петдесет долара, от всички части на страната по телеграфа заваляха нареждания за продажби на чикагската борса, която направляваше сделките и където акциите очевидно се търсеха. Всички инициатори на сделките се събраха и решиха да поддържат курса. Господата Хъл и Стакпоул, които официално оглавяваха тръста, получиха нареждане да купуват, а те от своя страна се обърнаха към основните акционери и ги подканиха да поемат своя дял от допълнителни акции, пропорционален на вложенията им. Ханд, Шрайхарт, Арнийл и Мерил, огънати под тежестта на рукналия порой от акции, които трябваше да изкупуват по двеста и двадесет долара, се втурнаха към предпочитаните от тях банки, ипотекираха големи количества акции срещу сто и петдесет долара едната и започнаха да се разплащат с тези пари за допълнителните акции, които бяха принудени да купуват.

В края на краищата обаче зависимите от тях банки се задръстиха напълно и се оказаха на ръба на краха. Вече не бяха в състояние да приемат повече акции.

— Не, не и не! — заяви Ханд на Файниъс Хъл по телефона. — Не мога, пък и не искам да рискувам нито долар повече за тази работа! Предложението е превъзходно. Знам не по-зле от вас всичките му плюсове. Но край на всичко. Казвам ви, наближава финансова криза. И затова борсата е наводнена с акции. Искам да защитавам интересите си, доколкото мога. Както вече ви казах, не съм съгласен да пусна на пазара дори една-единствена от акциите, които притежавам. Повече от това не мога да направя. Останалите господа, които участвуват в споразумението, ще трябва да се защитават както могат. Имам други, не по-маловажни проблеми от „Американски кибрит“.

Същата позиция зае и мистър Шрайхарт, който поглаждаше къдравите си черни мустаци и се чудеше дали да не пусне на борсата всичките си акции и да се отърве от тях, страхуваше се обаче, че Ханд и Арнийл ще побеснеят, ако по негова вина акциите на „Американски кибрит“ спаднат и на чикагската борса настане паника. Беше рисковано. Най-сетне Арнийл и Мерил се съгласиха да не продават акциите, които притежаваха, ала, както заявиха на мистър Хъл, да става каквото ще, но нищо не е в състояние да ги принуди да „купуват“ нови акции, за да предотвратят спадането на курса.