Титан

После Каупъруд се обади на мистър Кафрат. Проведе с него и с Видера почти същия разговор и за по-малко от три четвърти час уреди цялата обиколка на мистър Стакпоул. Той щеше да получи заема, който искаше, срещу сто и двадесет долара за акция, дори по-малко. Чековете щяха да му се връчат веднага. Щяха да ги изплатят различни банки, но не и Чикагското кредитно дружество! Каупъруд щеше да се погрижи по околен път чековете да бъдат изплатени веднага, независимо дали банките имат пари. Всички заложени акции трябваше да бъдат изпратени на него. След това, като взе мерки за отличното осъществяване на този малък план, а банките, които трябваше да осребрят чековете, също отлично разбраха, че са гарантирани от него или от някои други хора, Каупъруд зачака да се върнат доверените му лица, за да прибере акциите в своята лична каса.

Глава XLVIII ПАНИКА

На 4 август 1896 година Чикаго, пък и целият финансов свят бяха смаяни и стъписани от краха на „Американски кибрит“, чиито акции се смятаха за най-сигурните на пазара, и от последвалия фалит на привидните собственици на фирмата господата Хъл и Стакпоул — техният дефицит възлизаше на двадесет милиона долара. Още предния ден в единадесет часа сутринта светът на банкерите и борсовите посредници в Чикаго, търгуващи с акции, разбра ясно, че става нето. Изкуствено поддържаният висок курс на акциите на „Американски кибрит“ и необходимостта от налични пари караха акционерите от всички краища на страната да хвърлят цели пакети акции на пазара с надеждата да ги реализират, преди да са се разорили окончателно. Около борсата, която се издигаше неприветливо като сива крепост в началото на Ла Сал стрийт, цареше голямо оживление — сякаш безмилостно беше разровен огромен мравуняк. Чиновници и куриери тичаха объркани насам-натам явно безцелно. Борсовите посредници, изглежда, разпродали запасите си от „Американски кибрит“ още предния ден, развеселени, се появиха рано на борсата и с първия удар на гонга започнаха да предлагат акции на големи партиди от по двеста и петстотин броя. Агентите на Хъл и Стакпоул също бяха, разбира се, на борсата и сред крещящата, блъскаща се тълпа купуваха всяка появила се акция на цената, която се надяваха да поддържат. Двамата учредители на компанията постоянно поддържаха телефонна и телеграфна връзка не само с различните клечки, които бяха въвлекли в тази борсова спекулация, но и със своите чиновници и борсови посредници. При създалото се положение и двамата естествено бяха разстроени. Играта вече не се водеше е широкия и лек замах, характерен за най-благоприятните моменти във висшата финансова политика. За съжаление, както при всички разбунени потоци в живота, когато огромни реки са притиснати в тесни и криволичещи корита, и сега двамата мъже бяха погълнати главно от моментните дребни, но въпреки това мъчителни грижи. Откъде да намерят петдесет хиляди долара, за да заплатят този или онзи пакет акции, които непрекъснато се стоварваха върху тях? Сякаш се опитваха сами, с голи ръце да запушат все по-широка пукнатина в бент, зад който бушуваше огромно разрушително море.

В единадесет часа мистър Файниъс Хъл стана от стола пред тежкото му махагоново писалище и отиде при своя съдружник.

— Слушай, Бен — каза той, — страхувам се, че няма да се справим. Ипотекирахме толкова много от акциите в града, че сега е невъзможно да разберем кой го върши. Обзалагам се, че някой, не мога да кажа точно кой, ги разпродава. Не смяташ ли, че може да е Каупъруд или някой от онези хора, при които той ни изпрати?

Измъчен от тревогите през последните няколко седмици, Стакпоул бе доста избухлив.

— Откъде да знам, Файниъс? — попита намръщено той, налегнат от мрачни мисли. — Едва ли. Не съм забелязвал по нищо да се интересуват от борсови спекулации. Но при всички положения трябваше да намерим отнякъде парите. Всеки момент някой от тази сган може да се уплаши и да хвърли всички акции на пазара. Ясно е, че са ни хванали натясно.

За стотен път той подръпна твърде стегнатата си яка и запретна ръкавите на ризата си, заради задухата беше свалил сакото и жилетката си. Точно тогава иззвъня телефонът на мистър Хъл, онзи, който беше свързан с канцеларията на фирмата в борсата, Хъл скочи и грабна слушалката.

— Да — обади се раздразнено той.

— Две хиляди акции от „Американски кибрит“ се продават по двеста и двадесет. Да ги купя ли?

Чиновникът, който се обаждаше по телефона, не изпускаше от очи друг чиновник, застанал до перилата на балкона за борсовите посредници, от който се виждаше цялата „арена“, тоест централната зала на борсата, и той от своя страна предаваше всеки получен знак на трети агент, застанал долу. Така че отговорът „да“ или „не“ на мистър Хъл почти мигновено се превръщаше в борсова сделка.

— Какво ще кажеш? — попита Хъл Стакпоул, като закри слушалката с ръка, а десният му клепач увисна още повече. — Още две хиляди. Откъде смяташ, че идват? Хм!