Титан

— Да — потвърди унило Стакпоул. — Но за да приема заем срещу тези акции, искам да поставя едно условие. Нито една акция не бива да бъде пускана на пазара, най-малкото докато не съм в състояние да изпълня задължението си към вас. Подразбрах, че между вас, мистър Ханд и останалите господа, които споменах, има малко неразбирателство. Но както вече казах — сега говоря съвършено откровено, — в момента съм в безизходица, а при буря всяко пристанище е спасение. Ако решите да ми помогнете, съгласен съм на всички условия и няма никога да забравя услугата ви.

Той отвори чантата и започна да изважда ценните книжа — продълговати, зеленикаво-жълти пачки, здраво притегнати през средата с дебел ластик. Бяха на връзки от по хиляда акции. Стакпоул несигурно му ги подаваше, а Каупъруд ги поемаше с една ръка и леко ги претегляше.

— Съжалявам, мистър Стакпоул — каза съчувствено той, след като явно се позамисли, — но не мога да ви помогна. Твърде съм ангажиран с други неща и рядко се занимавам с каквито и да е борсови спекулации. Не изпитвам лоши чувства към никого от господата, които споменахте. Човек не може да угоди на всекиго. Стига да реша, мога естествено да взема тези акции, да ги платя и още утре да ги пусна на пазара, но нямам никакво желание да постъпвам така. Единственото ми желание е да ви помогна и ако мога да ги задържа три-четири месеца, бих го направил. Но при тези обстоятелства… — Той повдигна съчувствено вежди. — Опитахте ли при всички банкери в града?

— Практически при всички.

— И никой ли не може да ви помогне?

— При сегашното положение те не са в състояние да вземат нито една акция допълнително.

— Много лошо. Много съжалявам. Впрочем случайно да познавате мистър Милард Бейли или мистър Едуин Кафрат?

— Не, не ги познавам — отговори Стакпоул обнадежден.

— Добре тогава, има двама души, много по-богати, отколкото предполагат хората. Често разполагат с твърде големи суми. Обърнете се към тях, може и да ви помогнат. После моят приятел Видера. Не зная какво е положението му в момента. Винаги можете да го намерите в банката на Дванадесети район. Може би ще склони да вземе голяма част от акциите — не зная. Положението му е много по-добро, отколкото смятат повечето хора. Учудвам се, че не са ви насочили по-рано към някои от тях. — В действителност нито един от въпросните финансисти не би се съгласил да отпусне и долар заем без нареждането на Каупъруд, но Стакпоул не можеше да го знае. Малцина знаеха за връзките им с магната.

— Много ви благодаря, непременно ще се обърна към тях — отбеляза Стакпоул и прибра в чантата върнатите акции.

Каупъруд бе необикновено любезен, повика една стенографка, помоли я да намери домашните адреси на тези господа и да ги предостави на госта, сякаш изобщо не ги знаеше. След това се сбогува с мистър Стакпоул, като му пожела да не пада духом. Обърканият ръководител на „Американски кибрит“ моментално реши да опита не само при Бейли и Кафрат, но и при Видера. Още преди да е стигнал в кантората на Бейли, Каупъруд разговаряше лично с него по телефона.

— Слушай, Бейли — каза той, когато в слушалката прозвуча гласът на богатия търговец на дървен материал, — преди малко при мен беше Бенъни Стакпоул от компанията „Хъл и Стакпоул“.

— Е, и?

— Носеше петнадесет хиляди акции от „Американски кибрит“ по сто долара номинална стойност, а по днешен пазарен курс — по двеста долара.

— Да.

— Иска да ипотекира всичките или поне една част от тях по сто и петдесет долара.

— Да.

— Вероятно знаеш за неприятностите на „Американски кибрит“?

— Не. Зная само, че курсът им се е повишил много благодарение на някой, който се стреми към това.

— Добре, слушай сега. Курсът им скоро ще падне. „Американски кибрит“ е пред банкрут.

— Да.

— Искам обаче да отпуснеш на този човек петстотин хиляди долара, не повече от сто и двадесет долара за акция, дори по-малко, а след това да му препоръчаш да отиде при Едуин Кафрат или Антон Видера за остатъка.

— Но, Франк, в момента не съм в състояние да отделя петстотин хиляди. А освен това твърдиш, че „Американски кибрит“ е пред банкрут.

— Зная, че нямаш, но издай чек на Чикагското дружество, а Адисън ще го изплати. Акциите изпрати на мен и забрави за случката. С останалото ще се заема аз. Не споменавай обаче в никакъв случай моето име и не се издавай, че си кой знае колко заинтересуван от сделката. Но не повече от сто и двадесет, чуваш ли? Дори по-малко. Нали разбираш?

— Прекрасно.

— Ако имаш време, намини след това да ми кажеш какво е станало.

— Добре — отвърна делово мистър Бейли.