Титан

— Освен, ако не се лъжа — отговори Арнийл, — той е изпаднал или много скоро ще изпадне в трудно положение. Суматохата около среброто подбива цената на акциите и покачва стойността на парите. Предлагам тукашните ни банки да му отпуснат всички пари, които поиска, но при условие че ги върне веднага щом кажем. Щом му дойде времето, ще го притиснем до стената. Няма да е лошо и да разберем къде другаде сключва заеми.

Мистър Арнийл го каза без следа от раздразнение или сарказъм. В някой труден час, който може би наближаваше много бързо, на мистър Каупъруд щеше да му бъде обещано спасение — при условие че напусне завинаги Чикаго. А в интерес на града и на доброто име на властта те щяха да сложат ръка върху неговото състояние и да го използват по свое усмотрение.

За нещастие точно по това време Ханд, Шрайхарт и Арнийл се замесиха в една дребна спекулация, върху която застрашителната агитация в полза на среброто можеше да се отрази само зле. Отнасяше се за нещо съвсем просто, за кибрита — стока, чието производство по окова време заедно с много други производства беше обединено в тръст и носеше добри печалби. Акциите на „Американски кибрит“ се котираха на всички борси и курсът им — сто и двадесет долара — бе стабилен.

Гениалната идея да бъдат обединени всички американски фирми за производството и продажбата на кибрит бе хрумнала на двама души, банкери и борсови посредници — мистър Хъл и мистър Стакпоул. Мистър Файниъс Хъл беше дребен, приличен на пор пресметлив човек с рядка сивопепелява коса и отчасти парализиран, силно увиснал десен клепач, който му придаваше характерен, а понякога и твърде мрачен израз.

Съдружникът му мистър Бенъни Стакпоул навремето беше карал дилижанс в Арканзас, а по-късно бе търгувал с коне. Беше много силен и предприемчив — едър, мазен, хитър и смел. Без да притежава умствените заложби на хора като Арнийл, Ханд и Мерил, той все пак беше находчив и кадърен. Беше се впуснал малко по-късно в надпреварата за богатство, но сега правеше всичко възможно да доведе до успешен завършек плана, който беше разработил с помощта на Хъл. Вдъхновявани от мисълта за голямо богатство, те най-напред се сдобиха с контролния пакет акции на една компания за кибрит, което им позволи да започнат преговори със собствениците на останалите компании. Патентите и тайните на производството, притежавани от две други компании, преминаха в техни ръце и по този начин полето им на действие се разшири възможно най-много.

Но за да го постигнат, им трябваха много пари, много повече, отколкото те притежаваха. Тъй като и двамата бяха от западните щати, обърнаха най-напред погледи към западния капитал. Посетиха последователно Ханд, Шрайхарт, Арнийл и Мерил и тези господа закупиха солидни пакети от новите акции на цени, много по-ниски от номиналните. С получените по този начин средства обединението на компаниите продължи успешно. Хъл и Стакпоул изкупуваха отвсякъде патенти, хрумна им да завладеят Европа и накрая да заграбят целия световен пазар. В същото време на високопоставените им повелители им дойде на ум, че ще бъде чудесно, ако курсът на акциите, които бяха купили по четиридесет и пет долара и които сега се продаваха свободно на борсата за сто и двадесет долара, отскочи на триста долара — ако мечтите за монопола се сбъднеха, това повишение щеше да е напълно реално. Малко повечко такива акции със съдба, която по онова време изглеждаше сигурна и блестяща, нямаше да се окажат излишни. Така капиталистите започнаха тихомълком да се надпреварват в изкупуването на такива акции и повишавайки курса им, да трупат цели състояния.

Игра като тази никога не остава скрита за другите финансисти. Скоро из борсовите среди се разчу, че се очаква рязко повишение на акциите на „Американски кибрит“. Каупъруд го научи от Адисън, който винаги бе в течение на финансовите слухове, и двамата закупиха акции за голяма сума, макар и не чак толкова много, та да могат да ги продадат по всяко време с известна печалба. През следващите осем месеца цената на акциите бавно се покачи, премина границата от двеста долара и когато достигна двеста и двадесет долара, Адисън и Каупъруд ги продадоха, печелейки почти милион от тези капиталовложения.