Титан

По време на тази криза господата Хъл и Стакпоул — и двамата почтени джентълмени — бяха естествено много потиснати. Съвсем не бяха богати като своите високопоставени покровители и сега състоянията им бяха застрашени. В такава силна буря те бяха готови да се приютят в което и да е пристанище. И ето Бенъни Стакпоул се появи в кантората на Франк Алджърнън Каупъруд. Вече бе опитал всичките си средства, а Каупъруд беше единственият богаташ в града, все още неучаствуващ в тази спекулация. В началото Стакпоул беше чул от Ханд и Шрайхарт, че нямало да участвуват в начинанието, ако в него се включи и Каупъруд, но това бе преди повече от година, а сега Шрайхарт и Ханд изоставиха и него, и съдружника му на произвола на съдбата. Не можеха да му се сърдят, че по време на кризата Стакпоул е преговарял с Каупъруд, дано само магнатът не го измами. Мистър Стакпоул беше висок над шест фута и тежеше двеста и тридесет фунта. В кафяв ленен костюм, със сламена шапка на главата (беше към края на юли), той носеше в жълта кожена чантичка ветрило от палмов лист и своите злополучни акции. Целият беше плувнал в пот, а в главата му се въртяха мрачни мисли. Над него бе надвиснал банкрут, ужасен банкрут. Ако акциите на „Американски кибрит“ паднеха под двеста долара, щеше да се наложи той да затвори банкерско-посредническата си кантора и да се прости с онова, което тя носеше, и двамата с Хъл щяха да хлътнат с около двадесет милиона долара. Господата Ханд, Шрайхарт, Арнийл и Мерил щяха да изгубят някъде към шест-осем милиона долара. Местните банки също щяха да пострадат според пая си, макар и не толкова жестоко, тъй като, отпускайки заеми на основата на сто и петдесет долара за акция, щяха да изгубят само разликата между тази цифра и курса, до който щяха да паднат акциите.

Когато Стакпоул влезе, Каупъруд го погледна двусмислено, защото знаеше добре какво ще се случи. Само преди няколко дни бе предсказал в разговор с Адисън възможната катастрофа.

— Мистър Каупъруд — започна Стакпоул, — в чантата нося петнадесет хиляди акции от „Американски кибрит“ на номинална стойност един милион и петстотин хиляди долара, тяхната пазарна стойност в момента е три милиона и триста хиляди долара, всяка акция струва по триста долара, дори повече. Не зная доколко близо сте следили развитието на „Американски кибрит“. Ние притежаваме всички патенти за най-новите и усъвършенствани машини, дори нещо повече, в близко време предстои да сключим договори с Италия и Франция, на които ще предоставим правата за ползване на нашите машини и технологични процеси срещу почти един милион долара годишно. Преговаряме и с Австрия и Великобритания, а по-късно ще установим, разбира се, връзки и с други страни. Компанията „Американски кибрит“ ще произвежда кибрит за целия свят, независимо от това, дали аз ще остана в нея или не. Тази агитация в полза на среброто ни връхлетя в открито море и сега ни е малко трудно да се преборим с бурята. Когато става дума за тесни търговски отношения, съм напълно откровен, затова ще ви разкажа как точно стоят нещата. Ако успеем да се измъкнем от това затруднение, причинено от агитацията в полза на среброто, курсът на нашите акции ще се покачи до края на годината на триста долара. И така, ако сте съгласен да ги купите, ще ги получите още сега по сто и петдесет долара едната, но само при условие да не пускате до декември нито една акция на пазара, ако не можете да го обещаете — той млъкна и се опита да прочете нещо върху непроницаемото лице на Каупъруд, — бих искал да ми отпуснете заем по сто и петдесет долара за акция за срок поне от тридесет дни с лихва от десет, петнадесет или колкото определите процента.

При това ново доказателство за изменчивостта и несигурността на всичко земно Каупъруд сключи пръсти и започна да върти палци. Всеки си има своя звезден миг и ето че му се удаваше възможност да се разплати с онези, конто се опитваха да го погубят. Ако вземеше тези акции по сто и петдесет долара срещу заем и ги продадеше бързо по двеста и двадесет долара или по-малко, „Американски кибрит“ щеше моментално да фалира. А щом курсът паднеше на сто и петдесет долара или още по-ниско, Каупъруд щеше отново да ги изкупи, да прибере печалбата в джоба си да приключи сделката с мистър Стакпоул, да получи и неговите проценти и да се усмихне като сит котарак. Всичко беше просто, както да върти палци, което правеше в момента.

— А кой освен вас и мистър Хъл подкрепяше тези акции тук, в Чикаго? — попита любезно той. — Струва ми се, че вече зная, но ако нямате нищо против, бих искал да съм сигурен.

— Ама разбира се, разбира се — отвърна с готовност мистър Стакпоул. — Мистър Ханд, мистър Шрайхарт, мистър Арнийл и мистър Мерил.

— Така си и мислех — отбеляза небрежно Каупъруд. — И сега не могат ли да поемат тези акции от вас? Задръстили ли са се?