Титан

— Добре тогава — каза му. — Не ми остава нищо друго, освен да се върна и да изнеса обява на външната врата на кантората. Закупихме четиринадесет хиляди акции и задържахме курса, но не разполагаме и с долар, за да ги платим. Ако банките или някой друг не вземат този пакет акции, с нас е свършено… ние банкрутираме.

Мистър Ханд знаеше, че ако Стакпоул го направи, и той ще изгуби един милион и петстотин хиляди долара, и се замисли.

— Обиколихте ли всички банки? — попита го. — Какво каза Лорънс от „Преъри нешънъл“?

— Всички са в същото положение, в което сте и вие — отговори вече съвсем отчаяно Стакпоул. — Взели са, което могат. За всичко е виновна единствено проклетата агитация в полза на среброто. Акциите са напълно сигурни. Те ще се оправят само след няколко месеца. Съмнение няма.

— Сигурен ли сте? — попита кисело мистър Ханд. — Зависи какво ще стане следващия ноември. — Той намекваше за наближаващите президентски избори.

— Да, сигурен съм — въздъхна мистър Стакпоул, убедил се, че опасността е съвсем реална. После внезапно стисна дясната си ръка и възкликна: — Проклето да е това парвеню! — Имаше предвид Апостола на среброто. — Той е в дъното на всичко. Е добре, щом не може да се направи нищо, аз да си тръгвам. Трябва да се опитаме да заложим някъде всички акции, които купихме днес. Пак ще бъде нещо, ако получим дори по сто и двадесет долара.

— Много правилно — отвърна Ханд. — Желая ви успех. Лично аз не мога да пилея повече пари. Защо не отидете да поговорите с Шрайхарт и Арнийл? Разговарях с тях и, изглежда, и те са горе-долу в моето положение, но ако са съгласни да обсъдят въпроса, и аз няма да имам нищо против. Не виждам какво може да се направи, но е възможно всички заедно да уредим нещо и да предотвратим утрешното спадане на акциите. Не зная. Дано спадането не е катастрофално.

Мистър Ханд си мислеше, че господата Хъл и Стакпоул трябва да бъдат принудени да се разделят с всичките си останали ценни книжа срещу петдесет цента или по-малко. Ако банките вземат от тях, от Шрайхарт, от него и от Арнийл тези акции и по-късно те ги продадат изгодно, биха могли да си възвърнат част от загубите. Местните банки може би щяха да се подчинят на тази могъща четворка и да се понапрегнат още малко. Но как да ги накарат? Как?

Когато Стакпоул в края на краищата отиде при Шрайхарт, тъкмо той успя, след като го поразпита и попритисна до стената, да изтръгне истината за посещението му при Каупъруд. Всъщност и Шрайхарт имаше известна вина, тъй като същия ден без знанието на съдружниците си хвърли на борсата две хиляди акции от „Американски кибрит“. И естествено изгаряше от нетърпение да разбере дали Стакпоул или някой друг го подозира, че е замесен. И затова подложи Стакпоул на разпит и той, загрижен за интересите си, разказа всичко от игла до конец. Дълбоко в себе си се оправдаваше с това, че четворката на бърза ръка го е изоставила.

— Защо отидохте при него? — възкликна Шрайхарт, като се престори на безкрайно учуден и ядосан, какъвто донякъде беше. — Мисля, че още в началото се споразумяхме той в никакъв случай да не участвува. По-добре да бяхте потърсили помощ от самия дявол! — В същото време си мислеше: „Какъв късмет!“ Отваряше се възможност не само да покрие хитрите си задкулисни машинации, но и ако четворката реши да изостави Хъл и Стакпоул на злополучната им съдба, щеше да има чудесно извинение.

— Истината е — отговори малко смутено, но все пак дръзко Стакпоул, — че миналия четвъртък имах петнадесет хиляди акции, срещу които трябваше да получа пари. Нито вие, нито останалите не пожелахте да вземете още акции. И банките ми отказаха. Позвъних случайно на Рамбо и той ми подсказа да се обърна към Каупъруд.

Както вече се разбра, Стакпоул отиде направо при Каупъруд, но при тези обстоятелства лъжата изглеждаше необходима.

— Рамбо! — подметна саркастично Шрайхарт. — Човек на Каупъруд като останалите. И да искахте, пак не бихте могли да отидете при по-долни типове. Ето откъде идват акциите, вече няма никакво съмнение. Този мръсник или неговите приятели ни предават. Трябваше да се досетите, че ще го направи. Той ни мрази. Казвате, че сте изчерпали всичките си възможности? И не сте в състояние да измислите нищо друго?

— Нищо — отвърна мрачно Стакпоул.

— Много лошо. Постъпили сте крайно неразумно, като сте отишли при Каупъруд, но ще видим какво може да се направи.