Титан

— Наскоро мистър Хил, моят финансов агент, му е дал заем от няколкостотин хиляди долара — реши се да каже малко колебливо той. — Предполагам, че има много други неизплатени заеми.

Мистър Ханд нервно се размърда.

— Той дължи толкова, ако не и повече, на „Търд нешънъл“ и на „Лейк сити“ — отбеляза Ханд. — Зная откъде е взел още петстотин хиляди долара, за които тук не стана дума. Полковник Балинджър му е дал двеста хиляди. Сигурно дължи още толкова на Антъни Юър. Дължи и на Търговската банка сто и петдесет хиляди.

Арнийл пресметна наум сумите и установи, че Каупъруд явно е направил дългове за около три милиона долара, ако не и за повече, които е получил, при условие че ги върне веднага щом му ги поискат.

— Не разполагам с всички данни — каза най-сетне бавно и отчетливо той. — Ако можем да поговорим още тази вечер с някои от директорите на нашите банки, сигурно ще открием и други заеми, за които не знаем. Не обичам да съм жесток с никого, но нашето положение е доста тежко. Ако още тази вечер не предприемем нещо, до сутринта „Хъл и Стакпоул“ сто на сто ще фалират. Ние, разбира се, сме задължени за заемите на банките и имаме моралното задължение да направим всичко възможно за тях. В известен смисъл са застрашени доброто име на Чикаго и неговата слава на финансов център. Както вече казах на мистър Стакпоул и мистър Хъл, лично аз не мога да направя нищо повече. Предполагам, че и вие сте в същото положение. Единственото, на което можем да разчитаме при сегашните условия, са банките, а доколкото разбирам, те са претъпкани със заложени акции. Зная, че е така поне в „Лейк сити“ и в кредитното дружество „Дъглас“.

— Така е в почти всички банки — каза Ханд.

Шрайхарт и Мерил кимнаха.

— Доколкото ми е известно, не сме задължени с нищо на мистър Каупъруд — продължи мистър Арнийл след кратка, но многозначителна пауза. — Както спомена днес мистър Шрайхарт, той, изглежда, има склонност да се меси и да пречи непрекъснато. Очевидно е задължен към различните банки със сумите, за които споменахме. Защо банките да не си поискат парите? Това ще им позволи да укрепнат, пък и да ни помогнат да се справим със сегашното положение. Съмнявам се, че Каупъруд е в състояние да погаси задълженията си.

Дълбоко в себе си мистър Арнийл не мразеше, ни най-малко не мразеше Каупъруд. Но Ханд, Мерил и Шрайхарт му бяха приятели. Те виждаха в него ръководителя на чикагските финансови кръгове. Възходът на Каупъруд, неговият наполеоновски вид поставяха под заплаха престижа на Арнийл. Докато говореше, мистър Арнийл не вдигна нито веднъж поглед от бюрото, зад което седеше. Само почукваше с пръсти по писалището. Другите го наблюдаваха напрегнато, доловили съвсем ясно накъде клони той с предложението си.

— Прекрасна идея! Прекрасна! — възкликна Шрайхарт. — Аз съм за всичко, което има за цел отстраняването на този човек. Може би тъкмо благодарение на сегашното положение ще го постигнем. Най-малкото то сигурно ще ни помогне да разрешим нашите затруднения. Тъй че всяко зло — за добро.

— Не виждам защо банките да не си поискат парите — намеси се Ханд. — Така вече съм съгласен да помогна.

— И аз нямам възражения — каза Мерил. — Мисля обаче, че ще е честно да разгласим възможно най-много всяко решение, което вземем — добави той.

— Защо да не повикаме още сега банкерите — предложи Шрайхарт — и да разберем какво точно е положението на Каупъруд и какви суми са необходими, за да подкрепим Хъл и Стакпоул? Тогава можем да уведомим мистър Каупъруд за онова, което смятаме да направим.

Мистър Ханд кимна и погледна големия си тежък златен часовник, изработен грубо и безвкусно.

— Струва ми се — каза той, — че най-сетне намерихме изход от положението. Предлагам да повикаме Кандиш и Крамър от фондовата борса — говореше за председателя и секретаря й, — както и Симънс от „Дъглас“. И бързо ще можем да кажем какво трябва да направим.

Решиха, че е най-подходящо да се срещнат в библиотеката в дома на мистър Арнийл. Зазвъняха телефони, полетяха телеграми, хукнаха куриери, за да призоват сателитите на четирите финансови светила и политическите дейци, натоварени да следят как се изразходват държавните средства — те трябваше да одобрят това тайно решение, тъй като беше ясно, че никой от дребните риби няма да прояви безразсъдството да се противопостави.

Глава XLIX ПЛАНИНАТА ОЛИМП