Титан

— В момента, в който е сложил ръка върху тези акции — продължи тежко Арнийл, — той е започнал най-спокойно да ги разпродава въпреки уговорката да не пуска нито една акция на пазара. Точно това прави вчера и днес. На пазара са пуснати пад петнадесет хиляди акции, за които не можем да кажем, че са дошли от външни източници, затова имаме основания да вярваме, че всички те идват от едно и също място. Резултатът е, че „Американски кибрит“, мистър Хъл и мистър Стакпоул са на ръба на фалита.

— Мошеник! — повтори горчиво мистър Нори Симс и почти се изправи на крака. Кредитното дружество „Дъглас“ се беше ангажирало много с „Американски кибрит“.

— Какво безочие! — отбеляза мистър Лорънс от „Преъри нешънъл“, който щеше да изгуби най-малко триста хиляди долара от падането на курса само на заложените акции. На тази банка Каупъруд дължеше поне триста хиляди долара, получени при условие, че ги върне веднага щом му ги поискат.

— Обзалагам се, че този дявол има пръст в цялата история — каза Джордан Джулс, който непрекъснато се проваляше в борбата си с Каупъруд в градския съвет във връзка с развитието на Общочикагската компания. Чикагската централна банка, на която сега беше директор, бе сред банките, от които Каупъруд беше получил значителен заем.

— Жалко, че му разрешаваме да разстройва така града — отбеляза мистър Съндърланд След на своя съсед мистър Дуейн Кингсланд, директор на една ръководена от мистър Ханд банка.

Кингсланд, както и Шрайхарт забелязаха със задоволство впечатлението, което направиха на присъстващите думите на мистър Арнийл.

Той пак бръкна усърдно в джоба си, извади втори лист и го разтвори пред себе си.

— Сега трябва да сме единствено откровени — продължи той тържествено, — ако искаме да постигнем нещо, а аз се надявам, че не всичко е изгубено. Разполагам с още един списък на заемите, отпуснати от местните банки на мистър Каупъруд, които той все още не е изплатил. Интересува ме дали има и други заеми, за които някои от вас може би знаят и за които сега ще съобщят. — И огледа победоносно всички.

Мистър Котън и мистър Осгуд начаса съобщиха за няколко заема, за които никой не беше чувал. Всички вече разбираха в общи линии накъде духа вятърът.

— И така, господа — продължи мистър Арнийл, — преди да започне срещата ни, се посъветвах с неколцина делови хора. Всички се съгласиха с мен, че след като толкова много банки се нуждаят от налични пари, за да се справят с положението, и не са се обвързали да защитават интересите на мистър Каупъруд, ще бъде напълно оправдано да поискат той да изплати заемите си, които са доста значителни, и парите да бъдат използвани за подпомагане на банките и хората, подкрепящи мистър Хъл и мистър Стакпоул. Лично аз нямам зъб на мистър Каупъруд, искам да кажа, че той не ми е направил нищо лошо, но от само себе си се разбира, че не мога да одобря избрания от него начин на действие. И така, ако не намерим отнякъде свободни пари, с които да се справите с положението, ще последват и други фалити. Поне половин дузина банки ще трябва незабавно да изплатят своите задължения. В положение като това най-важно е времето, а ние не разполагаме с никакво време.

Мистър Арнийл млъкна и се огледа. Чу се шушукане, най-често горчиво, подлагащо на унищожителна критика Каупъруд.

— Справедливостта го изисква той да бъде накаран да плати за всичко това — обърна се мистър Блакман към мистър След. — Достатъчно дълго го оставяхме да си разиграва коня. Време е вече да му пресечем пътя.

— Струва ми се, че ще стане още тази нощ — отвърна След.

— Междувременно мистър Шрайхарт отново се изправи.

— Ако няма възражения — започна той, — нека мистър Арнийл прикани всички тук да изкажат своето становище, за да може събранието да вземе някакво решение.

Тогава стана мистър Кингсланд, висок, с бакенбарди, и попита как е станало така, че Каупъруд е успял да сложи ръка върху тези акции, и дали присъстващите са напълно сигурни, че именно Каупъруд и неговите приятели, а не някой друг хвърля акциите на пазара.

— Не ми се иска да постъпваме несправедливо към никого — каза в заключение той.

В отговор на това мистър Шрайхарт изпрати да повикат мистър Стакпоул, за да подкрепи твърдението му. Някои от акциите бяха разпознати със сигурност. Стакпоул разказа цялата история, която сякаш наелектризира помещението — толкова силно беше възмущението от Каупъруд.

— Просто е удивително, че на някои хора им е позволено да вършат подобни работи и въпреки това държат главите си гордо вдигнати — обърна се към съседа си мистър Васто, председател на „Търд нешънъл“.

— Струва ми се, че в този случай нищо не ни пречи да сме задружни — каза мистър Лорънс, председател на „Преъри нешънъл“, който беше много задължен на Ханд за минали и сегашни услуги.