Титан

— Мистър Каупъруд — започна спокойно мистър Арнийл, без ни най-малко да се смущава от самоуверения вид на Каупъруд, — както ви казах по телефона, това съвещание е свикано, за да предотвратим, ако е възможно, сериозната паника, която може би ще настъпи утре сутринта. Хъл и Стакпоул са пред фалит. Непогасените им заеми са значителни — около седем-осем милиона само тук, в Чикаго. От друга страна, те притежават актив във вид на акции от „Американски кибрит“ и друго имущество, достатъчни да им помогнат да се задържат за известно време, стига банките да не си поискат парите. Както знаете, всички сме застрашени от спадането на курса на акциите, а банките не разполагат с налични средства. Трябва да направим нещо. Обсъдихме тази вечер положението възможно най-задълбочено и всички стигнахме до заключението, че получените от вас заеми са сред актива, който банките могат най-бързо да реализират. Ние с мистър Шрайхарт, мистър Мерил, мистър Ханд направихме всичко по силите си, за да избегнем бедствието, но разбрахме, че някой, при когото Хъл и Стакпоул са заложили акции, ги изнася непрекъснато на пазара, за да предизвика паника. Занапред ще знаем как да избягваме подобни ситуации (той погледна сурово Каупъруд), но сега са ни необходими незабавно налични средства, а получените от вас заеми са сред най-значителните и най-лесните за погасяване. Смятате ли, че можете да намерите средствата и да ги изплатите до утре сутринта?

Арнийл примигна важно с пронизващите си сини очи, докато останалите подобно на глутница добронамерени, но гладни вълци седяха по местата си и оглеждаха тази все още жива, но вече осъдена на смърт жертва. Каупъруд долавяше ясно настроението на всички присъстващи, затова се огледа спокойно и смело. Беше опрял сламената си шапка със синьобялата панделка на коляното си. Гъстите му мустаци стърчаха наперено и дръзко.

— Аз мога да изплатя заемите си — отвърна спокойно той, — но не съветвам пито вас, пито който и да е от присъстващите тук да иска това. — Въпреки лекотата, с която говореше, в гласа му звучеше нещо застрашително.

— А защо не? — запита намусено и тежко Ханд, като се извърна и го погледна. — По всичко личи, че не сте се отнесли особено любезно с Хъл и Стакпоул. — Лицето му беше зачервено и навъсено.

— Тъй като — отвърна усмихнато Каупъруд, без да обръща внимание на намека за своята измама — зная защо е свикано това съвещание. Известно ми е, че господата, които седят тук и не смеят да отронят и дума, са просто пионки във вашите ръце и в ръцете на мистър Шрайхарт, мистър Арнийл и мистър Мерил. Известно ми е как вие четиримата спекулирате с акциите на „Американски кибрит“, какви ще бъдат вероятните ви загуби и че сте решили да ме жертвате, за да се спасите от нови загуби. А сега искам да ви заявя още тук — Каупъруд се изправи и внушителната му фигура се извиси над всички останали, — че не можете да го направите. Не можете да ме превърнете в маша, която да ви вади горещите кестени от огъня, и никакво съвещание на безгласни пионки не може да доведе до успешен завършек подобен опит. Ако искате да знаете какво трябва да направите, ще ви кажа следното: затворете утре чикагската борса и не я отваряйте известно време. Оставете Хъл и Стакпоул да фалират, освен ако вие четиримата не намерите пари, за да ги подкрепите. Ако не сте в състояние, нека го сторят вашите банки. Но ако утре поискате да погася дори един-единствен от моите заеми, преди да съм готов да го направя, ще разоря всички банки в Чикаго. Щом искате да има паника, ще я имате. Лека нощ, господа.

Той извади часовника си, погледна го и се отправи бързо към вратата, като пътьом си сложи шапката. Докато слизаше пъргаво по широките стълби, предвождан от прислужник, който му отвори входната врата, в залата, която току-що беше напуснал, се надигна неодобрителен ропот.

— Мошеник! — извика пак гневно Нори Симс, поразен от предизвикателството му.

— Подлец! — каза мистър Блакман. — Откъде е намерил толкова пари, за да разговаря така с нас?

— Господа — обърна се към присъстващите мистър Арнийл, потресен до дъното на душата си от тази смайваща наглост, но вече по-предпазлив след гневното избухване на Каупъруд, — безполезно е да обсъждаме въпроса, много сме развълнувани. Мистър Каупъруд очевидно има предвид някои отпуснати от него заеми, които могат да бъдат изтеглени по негово указание и за които аз не знам нищо. Не виждам какво може да направим, докато не разберем всичко. Може би някой от вас е в състояние да ни каже какви са тези заеми?

Никой не можеше да го направи и след като прецениха отново положението, решиха да действат предпазливо. Не беше поискано Франк Алджърнън Каупъруд да погаси получените от него заеми.

Глава L ДВОРЕЦЪТ В НЮ ЙОРК